"Политическите последици от смяната на лева с евро ще се проявят едва след като българите усетят ефекта от промяната в ежедневието си." Това заяви в коментар по темата за влизането на България в еврозоната в предаването „60 минути повече политика“ социологът от агенция „Тренд“ Евелина Славкова. По думите й липсата на доверие в институциите, неуспешната битка с деинзформацията, както и изострянето на политическия разговор за еврото са основните причини за общественото недоверие и несигурност. Политическият анализатор обърна внимание, че част от страховете в известна степен са преекспонирани. По думите й най-сериозно притеснение темата предизвиква сред по-възрастните хора, тези от малки населени места и ниско образовани. Славкова подчерта, че именно тези групи в най-голяма степен приемат безкритично дезинформацията и фалшивите новини, които съпътстват темата със смяната на лева с евро. Според социолога от 2009г., когато на преден план излезе финансовата криза в Гърция, повдигнала въпроса за съществуването на еврозоната, редица правителства в България са пропуснали възможността да комуникират по правилния начин с хората въпросите за ползите и рисковете от смяната на валутата. Тя обърна внимание, че задлъжнялостта на някои държави, както и последните новини след влизането в еврозоната на Хърватия са допринесли значително за подхранване на страховете. 

Евелина Славкова беше категорична, че политиците целенасочено са ескалирали разговора за еврото, който изостри разделението в българското общество. 

Въпреки че България направи решаваща крачка към присъединяване към еврозоната, политическите дивиденти от това решение ще се усетят в бъдеще, смята социологът от агенция "Тренд". Славкова подчерта, че темата с еврото не носи моментна политическа изгода и може да се окаже след около година ключов фактор за преформулиране на обществената подкрепа за различни политически сили – както проевропейски, така и евроскептични. „Когато хората започнат да усещат дали животът им е станал по-добър или не, дали цените са се повишили и каква е реалната полза, едва тогава може да определим политическия бонус-малус за партиите. Ако резултатите са положителни, проевропейските партии ще бъдат укрепени. Но ако промяната бъде възприета негативно, това ще даде допълнителна легитимност на евроскетичните сили", заяви анализаторът. 

Според Славкова, към момента единствено коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ би могла да извлече умерени ползи от процеса поради силната подкрепа за еврото сред електората ѝ – над 50%. Подобна е и ситуацията в ГЕРБ. Въпреки наличието на известни притеснения сред симпатизантите, партията от години залага в програмата си приоритети като Шенген и еврозоната, което изгражда дългосрочна последователност в позицията ѝ. „Техният електорат е чувал този разказ многократно и го възприема по-лесно, макар и не без резерви“, коментира Славкова.

За БСП и ИТН обаче политическият риск е по-сериозен. Техният по-възрастен и социално по-уязвим електорат е много по-скептичен към приемането на еврото, което прави трудно извличането на политически ползи. Допълнително напрежение се създава от инициативи за референдум, подкрепяни от част от левицата.

Управляващото мнозинство и стабилността на кабинета:
Темата за еврото се оказва и един от елементите, които „спояват“ настоящата управленска коалиция. Според Славкова, макар обществото да е разделено, в момента липсва натиск за нови избори. „Хората искат стабилност, писна им от избори, от липса на отговорност и от хаос“, коментира тя. Социологът обърна внимание също, че след като техническата подготовка за еврозоната приключи, кабинетът ще трябва да намери нов политически разказ, с който да легитимира управлението си. 

Евелина Славкова беше категорична, че инициативата на президента Румен Радев за провеждане на референдум по въпроса за еврото е 

По отношение на президента Румен Радев и неговата инициатива за референдум, Славкова беше категорична, че с действията си държавният глава е целял трупане на политически дивидент.