В България няма статистика колко хора реално се нуждаят от продължителни и палиативни грижи нито за възрастни, нито за деца. Това каза в интервю за Радио Стара Загора проф. Любима Деспотова - председател на Българското дружество по продължителни грижи и палиативна медицина.

У нас няма и приет стандарт по палиативна медицина, за да се акредитира клиничната специалност „палиативна медицина“, да се обучават лекари специалисти и такива, които вече имат придобита специалност да получат допълнителна специализация за оказване на такива грижи. От дружеството са разработили и актуализират такъв стандарт и програми на всички нива: обучение на студенти-медици, обучение на специалисти и обучение в системата на следдипломното образование и обучение. Предложенията им остават обаче без внимание от страна на здравните власти, уточни проф. Деспотова.

Относно клиничните пътеки, в които са заложени палиативните грижи и за какви заболявания са, проф. Деспотова подчертава, че в редки случаи се използва една клинична пътека и то само в тези здравни заведения, които са я заявили, като става дума за онкоболни пациенти. „Ограничаването на палиативната грижа само за онкоболни е дискриминация по отношение на всички останали пациенти с тежки, хронични животоограничаващи заболявания или с епизодична нужда от палиативни грижи“, допълни експертът.

За хосписите и доколко те са алтернатива проф. Деспотова уточни, че през годините са публикувани две поредни карти на такива заведения, регистрирани по закона за лечебните заведения в България. „Има много области, в които такива хосписи липсват. Съществен проблем е и че някои частни домове за възрастни се рекламират като хосписи, без да са такива и без да са регистрирани в съответствие с изискванията на закона за лечебните заведения. В тях липсва обучен персонал и съответно, грижите са далеч от изискваните", каза още експертът.