Връщането на лимитите за болниците отново разпали дебата за бъдещето на здравната система у нас. Според председателя на Сдружението на общинските болници в България д-р Неделчо Тотев, проблемът далеч не е само финансов, а засяга основни конституционни права на гражданите.

„От гледна точка на общинските лечебни заведения, това не е най-големият проблем, но грубото погазване на правните норми няма как да бъде прието за нормално. Конституционният съд вече се е произнасял по темата. Когато институцията, която определя кое е законосъобразно, казва едно, а после се решава и се прави друго – как да бъде прието?“ – коментира той.

По думите му притесненията на управляващите за „галопиращо преразходване“ на бюджета са разбираеми, но налагането на лимити не решава проблема: „Догодина тези лимити вероятно отново ще бъдат отменени и пак ще се дължат пари на болниците, които са надработили.“

Според д-р Тотев рискът за пациентите е реален: „В общинските болници проблеми ще има в определени периоди на годината – особено когато рязко се повиши заболеваемостта. Като единствени лечебни заведения в цели региони, ние сме поставени в ситуация, в която, ако лимитите са твърди, ще трябва да връщаме пациенти. А бърза помощ кара до нас хора в тежко състояние – няма как да им кажем да се върнат вкъщи.“

Финансовият недостиг, според него, е системен: „Парите не стигат. Клиничните пътеки не са мръднали със стотинка, а цените на консумативи, реактиви и услуги растат. На фона на прикритата инфлация средствата трябва да са доста повече.“

Относно контрола върху злоупотребите, д-р Тотев подчерта, че общинските болници са под постоянен надзор: „Ние сме обект на проверки непрекъснато. Често за незначителни пропуски се свалят клинични пътеки и целият труд на екипа отива на вятъра. Въпросът е какво всъщност се нарича фиктивна хоспитализация – защото тук има много за обсъждане.“

Д-р НеделчоТотев е категоричен, че проблемът не е в общинските болници, а в липсата на стратегическа визия:„Все по-често слушаме, че общинските болници са ненужни. А всъщност ние сме решението на проблема. Ако тези лечебни заведения ги няма, на нас се срива спешната помощ в периферията. Нови болници се разкриват само в няколко големи града, а не там, където хората наистина имат нужда – в Родопите, Добруджа или Странджа.“

В заключение той очерта две най-спешни стъпки за стабилизиране на системата: „Първо, трябва да се спре очернянето и омаловажаването на общинските болници. Те са крайно необходими на системата. И второ, нужна е национална стратегия и механизми за оздравяване на тези лечебни заведения, за да могат опитните лекари и сестри да продължат да работят и да обучават младите. Без сериозен дебат и политически консенсус няма да има решение.“