Либерализацията на пазара на електроенергия за домакинствата у нас беше отложена, но не и отменена. Това означава, че рано или късно всички ще трябва да се адаптираме към нова реалност – тази на свободния пазар, в която потребителите ще могат да избират своя доставчик, но и ще носят повече отговорност за условията по договора и сметките си.

Промяната поражда множество въпроси: ще поскъпне ли токът, ще можем ли да избираме откъде идва енергията ни, и кой ще защитава интересите на потребителите?

За да внесе яснота по тези теми, „Грийнпийс“ – България стартира кампанията „100 въпроса за либерализацията“, в която събира над 200 питания от граждани. Те са сведени до малко над 20 ключови въпроса, на които експерти от организацията и партньорите им от Софийския университет и лабораторията Nerolab дават ясни отговори.

„Отлагането просто забавя един дълго чакан процес – процес, който ще доведе до стабилизиране на системата и ще подпомогне инвестиции в по-стабилна мрежа и по-чисто производство на електроенергия,“ каза Кристиян Димитров, координатор на кампания „Енергийни общности“ в „Грийнпийс“ – България.

По думите му години наред държавата изкуствено е поддържала цената на тока, което на пазарен принцип пречи на производителите да инвестират в модерни и екологични технологии.

„Най-големият мит е, че цената задължително ще бъде по-висока. В действителност около 60% от сметката ни е за доставката на електроенергия – това е частта, върху която ще имаме избор на доставчик. Останалите 40% са фиксирани такси за разпределение и инфраструктура,“ поясни Димитров.

Той подчерта, че риск от монополни практики съществува: „Възможно е да има злоупотреби, ако регулаторите не действат ефективно. КЕВР е ключовата институция, която трябва да ни предпази от подобни сценарии, но хората имат право да се притесняват, защото досега държавата не е показала достатъчна решимост.“

На въпроса дали ще можем да избираме само ток от АЕЦ или от възобновяеми източници, той отговори:

„Да, вече можем да предпочетем електричество, произведено изцяло от възобновяеми източници, чрез гаранции за произход. Представете си електроенергийната система като басейн, в който различни производители наливат енергия – няма как физически да получим ток само от един източник, но гаранциите осигуряват, че купуваме зелена енергия.“

Димитров обясни, че енергийните общности са групи от хора, които обединяват усилия и средства, за да произвеждат и споделят енергия:

„Това е в основата на децентрализацията и демократизацията на енергийната система. Те могат да произвеждат не само със соларни панели, но и с други възобновяеми технологии, като споделят разходите и произведената енергия.“

В Западна Европа този модел е изключително популярен, а в Гърция е особено развит. „У нас обаче основната бариера е невъзможността за реално споделяне на енергия. Законът го позволява, но техническите правила не са уредени. Често таксите за пренос правят споделянето икономически безсмислено,“ каза той.

„Енергийните общности не са панацея, но са много добър инструмент за намаляване на енергийната бедност. Примери от цяла Европа показват, че те могат да помогнат на хора с по-ниски доходи да намалят сметките си и да станат по-независими.“, посочи експерта.

„Хората се интересуват най-вече от цената, сигурността и какво конкретно трябва да направят. Кампанията показа, че повечето граждани не са подготвени за този процес, а държавата не е провела информационна кампания,“ обобщи Димитров. „Ще продължим да работим за прозрачност, достъпна информация и премахване на пречките пред енергийните общности. Целта ни е потребителите да бъдат защитени и информирани в предстоящия енергиен преход,“ увери Кристиян Димитров.

Всички отговори по кампанията „100 въпроса за либерализацията“ са достъпни на сайта на „Грийнпийс“ – България. 

Цялото интервю е в звуковия файл.