Либерализацията на пазара на електроенергия за домакинствата у нас беше отложена, но не и отменена. Това означава, че рано или късно всички ще трябва да се адаптираме към нова реалност – тази на свободния пазар, в която потребителите ще могат да избират своя доставчик, но и ще носят повече отговорност за условията по договора и сметките си.
Промяната поражда множество въпроси: ще поскъпне ли токът, ще можем ли да избираме откъде идва енергията ни, и кой ще защитава интересите на потребителите?
За да внесе яснота по тези теми, „Грийнпийс“ – България стартира кампанията „100 въпроса за либерализацията“, в която събира над 200 питания от граждани. Те са сведени до малко над 20 ключови въпроса, на които експерти от организацията и партньорите им от Софийския университет и лабораторията Nerolab дават ясни отговори.
„Отлагането просто забавя един дълго чакан процес – процес, който ще доведе до стабилизиране на системата и ще подпомогне инвестиции в по-стабилна мрежа и по-чисто производство на електроенергия,“ каза Кристиян Димитров, координатор на кампания „Енергийни общности“ в „Грийнпийс“ – България.
По думите му години наред държавата изкуствено е поддържала цената на тока, което на пазарен принцип пречи на производителите да инвестират в модерни и екологични технологии.
„Най-големият мит е, че цената задължително ще бъде по-висока. В действителност около 60% от сметката ни е за доставката на електроенергия – това е частта, върху която ще имаме избор на доставчик. Останалите 40% са фиксирани такси за разпределение и инфраструктура,“ поясни Димитров.
Той подчерта, че риск от монополни практики съществува: „Възможно е да има злоупотреби, ако регулаторите не действат ефективно. КЕВР е ключовата институция, която трябва да ни предпази от подобни сценарии, но хората имат право да се притесняват, защото досега държавата не е показала достатъчна решимост.“
„Да, вече можем да предпочетем електричество, произведено изцяло от възобновяеми източници, чрез гаранции за произход. Представете си електроенергийната система като басейн, в който различни производители наливат енергия – няма как физически да получим ток само от един източник, но гаранциите осигуряват, че купуваме зелена енергия.“
„Това е в основата на децентрализацията и демократизацията на енергийната система. Те могат да произвеждат не само със соларни панели, но и с други възобновяеми технологии, като споделят разходите и произведената енергия.“
В Западна Европа този модел е изключително популярен, а в Гърция е особено развит. „У нас обаче основната бариера е невъзможността за реално споделяне на енергия. Законът го позволява, но техническите правила не са уредени. Често таксите за пренос правят споделянето икономически безсмислено,“ каза той.
„Хората се интересуват най-вече от цената, сигурността и какво конкретно трябва да направят. Кампанията показа, че повечето граждани не са подготвени за този процес, а държавата не е провела информационна кампания,“ обобщи Димитров. „Ще продължим да работим за прозрачност, достъпна информация и премахване на пречките пред енергийните общности. Целта ни е потребителите да бъдат защитени и информирани в предстоящия енергиен преход,“ увери Кристиян Димитров.
Всички отговори по кампанията „100 въпроса за либерализацията“ са достъпни на сайта на „Грийнпийс“ – България.
Цялото интервю е в звуковия файл.
IT секторът, маркетинг и PR специалисти са с намалено предлагане на пазара на труда през последните две години, но не толкова свързано с навлизането на изкуствения интелект, колкото с повишените претенции на компаниите към квалификацията на новите..
Андриана Маринова е художник и новатор . Завършила е Художествената академия в София със специалност "Текстил", направление свързано с името на световния артист Марин Върбанов. Творецът успял по красноречив начин да представи изкуство с хилядолетна..
Фишинг атаките, чрез SMS, имейли и социални мрежи, кражбата на самоличност са част от престъпните модели на киберпрестъпността през 2025 г., затова е изключително важно съвременния потребител да има необходимата дигиталната информираност и..
Климатичните промени вече не са абстрактна тема, а реалност, която засяга пряко земеделието в България. Това заяви в интервю за Радио Стара Загора председателят на Българската асоциация за растителна защита Милко Янев. По думите му секторът е изправен..
Едно от нещата, които екипът с новия ректор проф. Мирослав Карабалиев, си е поставил да развие е англоезичното обучение във всички факултети на университета . В Тракийски университет има над 10 –годишен опит в преподаването на английски в..
Подмяната на водопроводна мрежа в Свиленград е сред най-важните проекти, чието изпълнение предстои, каза в ефира на Радио Стара Загора кметът на общината арх. Анастас Карчев. В града водопроводът ще се подмени със средства от държавния бюджет. Tърси..
Ситуацията в община Чирпан остава спокойна, въпреки сериозния пожар, възникнал преди два дни в района на село Воденичарово. Благодарение на бързата реакция на екипите на пожарната и навременната подкрепа от местни арендатори с тежка техника, огънят е..
80% от работата ни е свързана с подготовка на жилища за продажба – наследствени имоти, апартаменти след наематели, мазета. Това каза за Радио Стара Загора Николай Борисов от фирма за почистване и извозване на отпадъци. По думите му хората търсят..
В сила са новите, по-високи изисквания към автошколите у нас. Те трябва задължително да използват GPS приложение, през което да бъде проследен целият процес на обучение и явяване на изпит. Камера ще следи какво става във и извън автомобила...
Днес православната църква чества Събор на Свети Архангел Гавраил. Това е вторият празник , след 26 март, през годината, в чест на благовестителя на Божиите тайни . Мнозина живеят с усещането, че куриерите на добрите новини са емигрирали, но това не е..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net