Казанлъшкото село Голямо Дряново е малко, китно и добре уредено. Жителите го описват с думите "чиста природа и честни хора. Помагаме си. Къщите и колите ни стоят отключени. Живеем, като в старите времена на бабите и дядовците си. Много орехови градини и стари дрянови дървета имаме. И къщи за гости. И микроязовир също, а Балкана е на 2 километра, но не го казвайте. Хубавото обича тишината."

До 1993 година на територията на Голямо Дряново се е намирал най-старият орех в България. Дървото просъществувало над пет века се смятало и за най-старото на Балканския полуостров. В негова чест са издадени три пощенски марки. 

"170 души са с постоянна регистрация. С настоящ адрес са още 200, уточнява кметът Мариана Георгиева. "Допреди няколко години сред нас живя и твори д-р Денчо Бойчев. Изключителен лекар, бивш директор на болницата в Казанлък, сърцат краевед и родолюбец. Той написа книга за Голямо Дряново "Гнездо под Балкана". Не мога да не спомена и името на Никола Камбуров - кмет от 1994-2011 година. По негово време, с доброволчески труд, са построени сградите на кметството и на читалището. 

В селото има войнишки паметник, посветен на участниците в Освободителната, Балканската, Междусъюзническата, Първата световна война и Втората световна война. Имената на всички са изброени на четири паметни плочи."

Над сцената на НЧ "Зора 1902" е поставен надпис "Силата е в съгласието". Читалищната дейност е активна. От 2004 година има сформирана певческа група, носител на много и престижни награди от фестивали и конкурси. Има коледарска група и лазарки. Къщата на опълченеца от 23-ти Шипченски пехотен полк Лалю Иванов Ланков е превърната в Етнографски комплекс.

За хората от третата възраст е създаден и Пенсионерски клуб "Дълголетие". И лекарски кабинет има, но без доктор. Тази която преглеждала жителите прекратила работа, по здравословни причини. 

Жителите на Голямо Дряново се радват на красив парк, пият изворна вода и обичат да прекарват свободното си време в местността "Кайнака" в беседката и край огнището. 

В момента селището се подготвя за X-тия Фестивал на ореха. Традиционно празникът се провежда под патронажа на Националната асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове, уточни основният му организатор Георги Василев. Земеделският производител на орехи от български сортове сподели, че за първа година във фестивалната програма се включват всички самодейни състави на местното читалище. "Програмата ще е двудневна", допълни Василев. Идеята е гостите да се срещнат със занаятчии и производители от страната, да опитат ястия приготвени по стари рецепти и се забавляват. 

Видимо притеснени от лошата стопанска година, поразила и ореховите градини, хората ме изпращат с думите: "Има-няма рози, Празник на розата има! И така, че и тука, има-няма орехи, Празник на ореха ще има!"