В чирпанското село Димитриево се намира най-голямата ферма за биволи у нас. Вече 24 години Мария Степанчева, зооинженер и председател на Асоциация на биволовъдите в България, управлява крупното стопанство. Началото е поставено със 150 биволи, а днес наброяват почти 800. Степанчева признава, че става биволовъд по неволя. По онова време тя ръководи отдел в Селекционния център по животновъдство в Стара Загора и подготвя експорт на животни за Филипините, където политическа криза проваля сделката. Поема грижите за стадото и така започва частен бизнес. „В основата на успеха стоят знания и упоритост“, споделя от дистанцията на годините Степанчева. Днес малкото стопанство се е превърнало в голям семеен бизнес и пример за устойчивост и професионализъм в биволовъдството. Там работят 15 души, като трима са от Узбекистан и се отличават като съвестни и отговорни работници. Позитивният опит с тях я мотивира да обмисля наемането на още служители от бившата съветска република в бъдеще.

🟢 Породата „Българска мурра“ под риск

У нас се отглеждат около 12 000 животни от породата „Българска мурра“, като основното стадо биволици наброява 8000. Популацията е сравнително малка, но за да продължи развъждането спешно се нуждаем от внос на семенна течност от Индия, Венецуела или Китай. В ЕС обаче има забрана заради риск от пренасяне на болести от трети страни. Допълнителна тревога буди и фактът, че в България вече се наблюдава много висока степен на инбридинг (кръвно родство между животните). Това е резултат от ограничения генофонд. В някои случаи това води до вродени аномалии и уродства, което поставя под риск не само здравето на животните, но и дългосрочната жизнеспособност на породата „Българска мурра“, алармира Степанчева.

🟢 Малките ферми изчезват, биволското мляко се продава на безценица

Финансовата подкрепа от държавата и Европейския съюз за биволовъдството е крайно недостатъчна. Средно на година субсидията за едно животно възлиза на около 1000 лева, което не покрива разходите. Още по-съществен е проблемът, че помощта обхваща само биволите в зряла възраст, т.е. след третата година, когато животното става продуктивно. Значително по-малко е подпомагането за младите видове.

Мария Степанчева е категорична, че отпусканата субсидия не покрива загубите, които търпят стопанствата. Поради тази причина през последните години се наблюдава сериозен отлив от биволовъдството и говедовъдството у нас. Все повече малки ферми са принудени да затворят, а други оцеляват, продавайки биволско мляко на занижени цени – често колкото кравето. 

Според нея политиката, която се води в Европейския съюз не е правилна. Тя изрази мнение, че новата Обща селскостопанска политика (ОСП) е в грешна посока и може да доведе до ликвидиране на животновъдството не само в България, но и в цяла Европа.

Млякото от фермата в Димитриево се изнася в Германия. У нас мандрите, преработващи биволско мляко, са малко, тъй като интересът към продуктите от биволовъдството сред българските потребители е слаб. Основната причина е по-високата им цена. Затова браншът е експортно ориентиран. В условията на слаба подкрепа и ограничено вътрешно търсене, българските биволовъди са принудени да търсят пазари извън страната. 

Италия е водещата европейска страна в биволовъдството с прочутата си моцарела, следвана от Румъния и Гърция. България се нарежда на четвъртото място. 

🟢 Климатичните промени заплашват „черното злато“ на България

Промените в климата оказват сериозно въздействие върху биволовъдството. Трайното засушаване уврежда местообитанията и развъждането на блатния бивол. За първа година се усеща сериозна липса на прясна паша, което принуждава стопанката да остави дойните животни в обора в летните месеци, далеч от естествената им природна среда.

Въпреки всички трудности и предизвикателства, Мария Степанчева остава непреклонна и категорична в края на разговора ни:

„За мен биволовъдството е изключително ценно. Наричам го черното злато на България. Биволите са устойчиви животни, които дават незаменима продукция с лечебни качества“.