След 2021 г. ще бъде забранено производството на десет пластмасови изделия за еднократна употреба като клечки за уши, сламки, бъркалки, пособия за хранене и други,които попадат в природата и водните басейни. Забраната бе гласувана от ЕП, като първа стъпка към по-строгата мярка да се забрани производството на всички пластмасови изделия за еднократна употреба. Държавите-членки на ЕС имат две години, за да въведат новото правило в законодателството си.
„Личното ми мнение, че например една сламка, направена от алтернативен материал като дърво или метал, е по-малко вредна, отколкото една пластмаса, ако се вземе в предвид времето за разграждане в природата на тези материали“-категорична е Цветанка Тодорова, член на Управителния съвета на Асоциация „Полимери“. Според нея, „тази забрана ще има катастрофални последствия за цялата европейска промишленост и ще доведе до загуба на хиляди работни места на Стария континент, включително и в България. Пренасочването на производството към по-безвредни алтернативи, би струвало много средства и би било непосилно за производителите“.
„За всеки продукт има алтернатива за многократна употреба, вече и нови продукти се измислят, например стреч фолиото, сега има вариант направен от памук и восък за покриване на съдове и храна. Това са реално нови бизнес идеи. Аз не мисля, че това притеснение, че ще намалеят работните места няма да е проблем, защото пък се появяват нови работни места за производство на алтернативите, които са за еднократна употреба. Важно е и потребителите да намаляват пластмасата, която употребяват, но е важно и индустрията е отговорна за това, което произвежда и за цялото това замърсяване“-коментира за Радио Благоевград Данита Заричинова от Сдружение „За Земята“.
Жителите на Благоевград също подкрепят забраната за употреба на пластмасови изделия за еднократна употреба, които според тях, могат и трябва да бъдат заменени с по-безвредни алтернативи, като стъклото, например.
Подробностите можете да чуете в интервютата на Биляна Славчева с Богомил Николов, Цветанка Тодорова и Данита Заричинова и в анкетата на Бойка БратковаЕдни от най-ярките и интересни обичаи в традиционния български календар са народните кукерски игри – маскаради. Той датира още от древните времена на траките и е успял да се съхрани през всички векове, свързани с големи политически и социални изменения за страната ни. Кукерите пък са един от най-колоритните и загадъчни символи на българската..
От отколешни времена в разложкото село Добърско битува традицията на 6 януари, Богоявление, да се отбелязва, както древният обичай „Водици“, така и празникът на населеното място. Според кмета Янис Будин, в миналото на този ден е била Бъдни вечер, а на следващия ден Коледа, което е още един повод, точно тази дата да е избрана за празник на..
В деня, в който честваме рождения ден на Христо Ботев , с д-р Кирил Алексиев разговаряме за публицистиката на човека, който остави неизтриваема диря в българската история - не само с революционното си дело и героичната саможертва, но и с пълното припокриване на дела и слово. Предлагаме ви да чуете този разговор:
Христо Мухтанов е автор на три книги - "Опити за еволюция", "ТриАда" и "Полюсът на живота". За третата, най-новата, Валентин Дишев пише: " Онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да разчетеш собствената си идентичност, е един от най-разпознаваемите човешки копнежи. И страхове. Веднъж бях написал „Видях ангел / да плаче /..
Седем разказа, посветени на Хераклея Синтика, са поместени в книгата „Духът на Хераклея“, която скоро ще бъде и на книжния пазар. Нейни автори са петричанинът Димитър Яков и Илиан Ацев, който е потомственик на Аце войвода. „Книгата е готова в електронния си вариант, почти готова и в хартиения. За първи път книгата ще излезе и в аудио разкази..
От 1 януари 2025 година светът влезе в най-новата демографска генерация – Бета. Очаква се те да съставляват около 16 процента от световното население до 2035 година. „Това еволюционно развитие, според мен, тръгна преди 1 януари тази година. Просто така чисто статистически се отчита като дата, като начало. Тези дечица ще бъдат много..
Членството на България в Шенген ще има значително отражение върху туризма и бизнеса, като се очаква облекчаване на граничния режим и засилване на трансграничните връзки с Гърция и други съседни държави. Това коментираха в предаването „Събуди деня“ по Радио Благоевград туроператорът Здравка Чимева и адвокат Борис Харизанов, член на Българо-гръцката..