„Интересна и ползотворна бе срещата ни с народните представители от Комисията по земеделие и гори в Парламента, най-малкото защото, от първо лица научиха за проблема с добива на ценни кожи в България. Присъстваха и представители от Асоциацията на норковъдите, чието мнение също бе изложено“ - съобщи на радио Благоевград Петя Алтимирска от Гражданската инициатива срещу добива на ценни кожи в България, след проведеното в сряда следобед, изслушване в Народното събрание.
По думите й, природозащитниците са възползвали от възможността за промени на Закона за ветеринарно-медицинската дейност, част от които бяха приети в сряда на първо четене, за да представят и своите законодателни предложения за пълна забрана на фермите за норки у нас.
„Предстоят още много дискусии по текстовете, както за увеличаване на глобите за собствениците на агресивни кучета, включително и по нашия законопроект има много текстове, които трябва да бъдат уточнени, тъй като има много спорни въпроси. Част от норковъдите защитиха своя бизнес, но ние наблягаме на моралния аспект, че не е приемливо от голяма част от обществото, да се убиват животни, само за мода и печалба. Оказа се, че тази морална позиция се подкрепя от голяма част от депутатите“ - коментира още Петя Алтимирска.
Според нея, сега предстои много работа по промените в цялостния Закон за ветеринарно-медицинската дейност, за да бъдат изложени аргументите на природозащитниците за забрана добива на ценни кожа.
„За целта трябва да бъде изготвена оценка за въздействието на това предложение. Имаме уверението, че нашето законодателно предложение ще бъде включено за разглеждане, но е много важно да бъде изготвена тази оценка за въздействие на законопроекта, което пък ще бъде моралният аргумент на народните представители, евентуално да подкрепят нашето искане. Това предстои да се случи до септември тази година, когато започва работата на Работната група, а до ноември, законопроектът трябва да бъде подготвен и внесен в Народното събрание“ - съобщи още Петя Алтимирска от Гражданската инициатива срещу добива на ценни кожи в България.
Тя анонсира и предстоящото на 9 юли в София и във Варна, поредно протестно шествие срещу убиването на животни, само заради кожите им.
Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева с Петя Алтимирска - >
В началото на 2025 година, с оптимизъм и ентусиазъм, посрещаме новите възможности и предизвикателства. Във време, когато често се срещаме с негативни нагласи и стрес, психологията на позитивното мислене може да бъде ключът към пълноценен живот. Психологът Денис Никифоров акцентира на важността на позитивните мисли и тяхното въздействие върху..
За първи път от години на 1-ви януари осъмнахме с нови цени на електроенергията. За нас, в Западна България увеличението е с 8,36 %. Ние, битовите потребители бяхме още по-изненадани, защото промяната на цената винаги ставаше от 1-ви юли, а не от началото на годината. Това увеличение веднага причини увеличение на цените на всички стоки и то не..
Едни от най-ярките и интересни обичаи в традиционния български календар са народните кукерски игри – маскаради. Той датира още от древните времена на траките и е успял да се съхрани през всички векове, свързани с големи политически и социални изменения за страната ни. Кукерите пък са един от най-колоритните и загадъчни символи на българската..
От отколешни времена в разложкото село Добърско битува традицията на 6 януари, Богоявление, да се отбелязва, както древният обичай „Водици“, така и празникът на населеното място. Според кмета Янис Будин, в миналото на този ден е била Бъдни вечер, а на следващия ден Коледа, което е още един повод, точно тази дата да е избрана за празник на..
В деня, в който честваме рождения ден на Христо Ботев , с д-р Кирил Алексиев разговаряме за публицистиката на човека, който остави неизтриваема диря в българската история - не само с революционното си дело и героичната саможертва, но и с пълното припокриване на дела и слово. Предлагаме ви да чуете този разговор:
Христо Мухтанов е автор на три книги - "Опити за еволюция", "ТриАда" и "Полюсът на живота". За третата, най-новата, Валентин Дишев пише: " Онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да разчетеш собствената си идентичност, е един от най-разпознаваемите човешки копнежи. И страхове. Веднъж бях написал „Видях ангел / да плаче /..
Седем разказа, посветени на Хераклея Синтика, са поместени в книгата „Духът на Хераклея“, която скоро ще бъде и на книжния пазар. Нейни автори са петричанинът Димитър Яков и Илиан Ацев, който е потомственик на Аце войвода. „Книгата е готова в електронния си вариант, почти готова и в хартиения. За първи път книгата ще излезе и в аудио разкази..
Предимно облачно
Разкъсана облачност