„Законопроектът, предвиждащ забраната на фермите за ценни кожи в страната от 1 януари 2021 г., вече е внесен в Парламента. Това е най-важната крачка, но предстоят още много усилия, докато се случи наистина забраната“ – съобщи за Радио Благоевград Петя Алтимирска, председател на Инициативния комитет на Национална гражданската инициатива за забрана добива на ценни кожи в България и председател на УС на Сдружение "Кампании и активизъм за животните в индустрията" - КАЖИ.
Предложението е за изменение на Закона за ветеринарномедицинската дейност и е внесено в Народното събрание миналия петък, подписано е от 13 народни представители.
„Според дефиницията по Законопроекта, ценни кожи, това са кожи от животни, които се отглеждат и развъждат с цел, производство на кожи с козина и които не се използват за консумация от човека. Тази дефиниция кореспондира с много други дефиниции в европейското законодателство, но до момента у нас няма такава дефиниция“-уточни Петя Алтимирска. Тя коментира факта, че много хора вече разбират, че в съвременния живот нямаме нужда от този продукт, който се използва най- вече за мода и суета. Много важен е и другият аргумент, а именно, че тенденциите в законодателството, които възпират такива жестоки практики към животните, ще се отразят много позитивно на обществения морал, т.е. те имат и възпитателен характер.
„Най-напред, Законопроектът ще бъде разгледан в двете Комисии – по земеделие и храни и по взаимодействие с неправителствените организации. Засега не е включена Комисията по околната среда, което се надяваме да се случи. След това, текстовете трябва да минат на първо четене в пленарна зала, а след това и на второ четене. Но битката ще бъде в Комисиите“ – категорична е Петя Алтимирска.
Според нея, „навсякъде по света и в цяла Европа, тенденцията е такава-върви се към закриване на тази индустрия“.
Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева с Петя Алтимирска - >
В началото на 2025 година, с оптимизъм и ентусиазъм, посрещаме новите възможности и предизвикателства. Във време, когато често се срещаме с негативни нагласи и стрес, психологията на позитивното мислене може да бъде ключът към пълноценен живот. Психологът Денис Никифоров акцентира на важността на позитивните мисли и тяхното въздействие върху..
За първи път от години на 1-ви януари осъмнахме с нови цени на електроенергията. За нас, в Западна България увеличението е с 8,36 %. Ние, битовите потребители бяхме още по-изненадани, защото промяната на цената винаги ставаше от 1-ви юли, а не от началото на годината. Това увеличение веднага причини увеличение на цените на всички стоки и то не..
Едни от най-ярките и интересни обичаи в традиционния български календар са народните кукерски игри – маскаради. Той датира още от древните времена на траките и е успял да се съхрани през всички векове, свързани с големи политически и социални изменения за страната ни. Кукерите пък са един от най-колоритните и загадъчни символи на българската..
От отколешни времена в разложкото село Добърско битува традицията на 6 януари, Богоявление, да се отбелязва, както древният обичай „Водици“, така и празникът на населеното място. Според кмета Янис Будин, в миналото на този ден е била Бъдни вечер, а на следващия ден Коледа, което е още един повод, точно тази дата да е избрана за празник на..
В деня, в който честваме рождения ден на Христо Ботев , с д-р Кирил Алексиев разговаряме за публицистиката на човека, който остави неизтриваема диря в българската история - не само с революционното си дело и героичната саможертва, но и с пълното припокриване на дела и слово. Предлагаме ви да чуете този разговор:
Христо Мухтанов е автор на три книги - "Опити за еволюция", "ТриАда" и "Полюсът на живота". За третата, най-новата, Валентин Дишев пише: " Онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да разчетеш собствената си идентичност, е един от най-разпознаваемите човешки копнежи. И страхове. Веднъж бях написал „Видях ангел / да плаче /..
Седем разказа, посветени на Хераклея Синтика, са поместени в книгата „Духът на Хераклея“, която скоро ще бъде и на книжния пазар. Нейни автори са петричанинът Димитър Яков и Илиан Ацев, който е потомственик на Аце войвода. „Книгата е готова в електронния си вариант, почти готова и в хартиения. За първи път книгата ще излезе и в аудио разкази..