От началото на седмицата започна усилената кампания по прибирането на черешовата реколта в кюстендилско. В момента се берат средно ранните сортове, тепърва предстои прибирането на най-хубавите сортове.
„Качеството, засега е добро, но в резултат на честите валежи през последните дни има опасност от напукване на продукцията при някой сортове. Това притеснява стопаните и те по най-бързия начин трябва да се освободят от тези сортове“ – коментира за Радио Благоевград доц. д-р Димитър Сотиров, заместник- директор на Института по земеделие в Кюстендил.
Извънредната обстановка и отцепването на един от кварталите в Кюстендил, заради огнище на заразата с КОВИД-19, не е проблем за берачите, които се пропускат, когато отиват в черешовата градина.
В момента, на изкупвателните пунктове се предлагат се различни видове череши, според търсенето на пазара. Хората продават на единични търговци, защото няма организация при изкупуването.
„Ако говорим за кюстендилско, основните изкупвачи са италианските фирми и българските преработващи предприятия, както и търговците за пазарите в големите градове. Чува се, че се проявява интерес и от страна на румънски търговци. От години, румънски бусчета обикалят черешовите градини и на място изкупуват продукцията. Не се усеща да има сериозна търговия, тъй като всичко е пръснато по масивите и не се вижда. Създава се впечатление, че няма търговия, но в същото време тя се извършва тихомълком. Това е така, защото няма големи компании и преработващи мощности“ – уточни още доц. Сотиров.
Изнася се суров материал, който е най-ниско платен и това дава отражение на доходите на стопаните. Изкупните цени на кюстендилските череши в момента вървят от 0.80 до 0.90-95 стотинки за килограм, което е крайно недостатъчно, при положение, че берачите получават по 50 стотинки на килограм. Има и производители, които предлагат и 60 стотинки , но тези череши се предлагат за пазарите.
„Най-големият проблем е липсата на фирми, които да изкупуват, преработват и изнасят крайния продукт. Няма сигнали за кражба на земеделска продукция, явно предприетите охранителни мерки работят“ – коментира още земеделския експерт.
Той покани всички желаещи да присъстват на 13-тото издание на Празника на черешата в Кюстендил, който стартира на 26 юни.
Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева с Димитър Сотиров – >
Едни от най-ярките и интересни обичаи в традиционния български календар са народните кукерски игри – маскаради. Той датира още от древните времена на траките и е успял да се съхрани през всички векове, свързани с големи политически и социални изменения за страната ни. Кукерите пък са един от най-колоритните и загадъчни символи на българската..
От отколешни времена в разложкото село Добърско битува традицията на 6 януари, Богоявление, да се отбелязва, както древният обичай „Водици“, така и празникът на населеното място. Според кмета Янис Будин, в миналото на този ден е била Бъдни вечер, а на следващия ден Коледа, което е още един повод, точно тази дата да е избрана за празник на..
В деня, в който честваме рождения ден на Христо Ботев , с д-р Кирил Алексиев разговаряме за публицистиката на човека, който остави неизтриваема диря в българската история - не само с революционното си дело и героичната саможертва, но и с пълното припокриване на дела и слово. Предлагаме ви да чуете този разговор:
Христо Мухтанов е автор на три книги - "Опити за еволюция", "ТриАда" и "Полюсът на живота". За третата, най-новата, Валентин Дишев пише: " Онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да разчетеш собствената си идентичност, е един от най-разпознаваемите човешки копнежи. И страхове. Веднъж бях написал „Видях ангел / да плаче /..
Седем разказа, посветени на Хераклея Синтика, са поместени в книгата „Духът на Хераклея“, която скоро ще бъде и на книжния пазар. Нейни автори са петричанинът Димитър Яков и Илиан Ацев, който е потомственик на Аце войвода. „Книгата е готова в електронния си вариант, почти готова и в хартиения. За първи път книгата ще излезе и в аудио разкази..
От 1 януари 2025 година светът влезе в най-новата демографска генерация – Бета. Очаква се те да съставляват около 16 процента от световното население до 2035 година. „Това еволюционно развитие, според мен, тръгна преди 1 януари тази година. Просто така чисто статистически се отчита като дата, като начало. Тези дечица ще бъдат много..
Членството на България в Шенген ще има значително отражение върху туризма и бизнеса, като се очаква облекчаване на граничния режим и засилване на трансграничните връзки с Гърция и други съседни държави. Това коментираха в предаването „Събуди деня“ по Радио Благоевград туроператорът Здравка Чимева и адвокат Борис Харизанов, член на Българо-гръцката..
Предимно облачно
Разкъсана облачност