Д-р Ал. Симидчиев, пулмолог: Единствено с поведението си можем да се противопоставим на Covid-19

 „Удължаването на епидемичната обстановка само по себе си няма да реши нищо –  единственото нещо, което ще го реши е ако ние предпазим хората като общество от вируса  чрез груповото ни действие, т.е. чрез поведението на хората. Дори да няма удължаване на епидемичната обстановка, ако хората имат адекватно поведение – няма да имаме пандемия. Вирусът има една единствена цел – да заразява хората. Ние можем да се противопоставяме срещу това  с 3 супер елементарни мерки. Едното е физическото дистанциране – да сме на повече от 2 метра от хора, които биха могли да ни заразят. Втората: когато не можем да спазваме първото изискване да бъдем по-далече физически, е да носим маска, за да пазим другите от нас – като група, като общност да се пазим всички. Третата мярка: да си хигиенизираме ръцете, за да не пренасяме инфекцията върху нас. Всичко това освен, че ни предпазва от коронавируса, ни предпазва и от всички останали респираторни вируси“ – това заяви в здравния час на Радио Благоевград д-р Александър Симидчиев, пулмолог в МВР Болница – София. През есента, която ще настъпи скоро и повече хора ще имат температура, ще кашлят и кихат, точно тези 3 елементарни мерки ще позволят да боледуваме много по-малко, отколкото сме боледували в други години.

  Пулмологът уточни, че протоколите за  лечение на covid-19 към момента са много по-добри, отколкото преди 6 месеца и поведението към  хората, когато попаднат в болнично заведение е много по-адекватно, поради което те не се усложняват много и  по-малко от тях влизат в интензивните отделения.  Има огромен медицински напредък в събирането на информация. „За съжаление, колкото повече информация имаме, толкова повече ни изненадва колко разнообразен може да бъде отговорът към този вирус. Защото това, което знаем към момента е, че голямата палитра от заболявания, които се получават,  е  по-скоро реакция на нашата имунна система, отколкото самият вирус. Вирусът не е различен, той е един и същ и заразява много хора, но тъй като зарази много хора по света, затова виждаме колко разнообразна може да е реакцията на нашия имунитет“.

  Трайни последици при преминалите през covid-19 се получават когато се налага по-агресивно лечение – механична вентилация, или в случаите, когато имунният отговор до такава степен се активизира срещу вируса, че започва да прави т.нар. фиброза в белия дроб, а и не само там. Защото подобни промени се получават и в миокарда, в кръвоносните съдове, в панкреаса, дори и централната нервна система. Затова най-разумното нещо, което можем да правим, е да предотвратим заразяването. „Аз лично смятам, че дори  хората да не приемат, че е толкова тежко заболяването, а то се вижда в болниците, където  има болни, и фактът, че има риск да останат трайни усложнения – би трябвало да ги накара като общност да се пазят, за да не се предизвика риск за другите хора. Така, както хирурзите носят маски, за да предпазят пациентите си при операция, така и ние трябва да носим маски, за да предпазим останалата част от обществото.“

  Засега няма данни за хората, които са преминали през вируса без симптоми, да остават негативни последици. „По-голямата част от тях – 19-20 човека, могат да изкарат заболяването леко и да нямат съществени усложнения след това. Общата препоръка е да се предпазват, за да не се налага лечение на тежки усложнения“.

  Това, което е известно засега е, че антителата, които пазят в краткосрочен план, не са трайни. Но със сигурност коронавирусите предизвикват траен имунитет по друг механизъм с т.нар. клетъчен имунен отговор. „Когато клетъчният имунен отговор се запознае с коронавируса и си изгради паметови клетки, устойчивостта спрямо коронавируси по принцип нараства. На 15 юли имаше много интересна публикация, която информираше, че хора, преболедували дори от други видове коронавирус, извън  SARS&MERS, водят до един траен имунен отговор. Една от причините да имаме относително ниско разпространение на пандемията е фактът, че вероятно имаме групов имунитет, но не към този вирус, а към коронавирусите въобще. В резултат на което не всички боледуват, т.е. има част от хората, които са нечувствителни към този вирус, поради което не можем да изградим толкова бързо групов имунитет. Едно от обясненията, че епидемията не бушува толкова интензивно – освен, че голяма част от хората имат ваксинация срещу туберкулоза БЦЖ, която стимулира клетъчния имунтитет, е вероятно, че сме се срещали с подобни коронавируси в миналото. А това води до естествена невъзприемчивост към този конкретен коронавирус при част от населението“.

   Вирусът covid-19 уврежда кръвоносните съдове, поради което пневмониите и другите усложнения се дължат в много голям процент на т.нар. васкулит. Това е възпаление на кръвоносните съдове, които предизвикват съсирване вътре в тях. „Когато се съсирва кръвта е нормално част от хемоглобина да излезе от циркулация. Важно е, когато има такива усложнения пациентът да се лекува с противосъсирващи средства – антикоагуланти. Това се прави стандартно при лечение на коронавируса и се прилага във всички болнични заведения.“

  Преболедувалите коронавирусната инфекция трябва да правят веднъж годишно функционално изследване на дишането, за да се проследи как се променя белодробната функция.