„Нищо страшно няма да се случи, ако Северна Македония открие културен център в Благоевград, ако се обособи едно пространство, в което този съседен народ да си представя културни програми, да се организират някакви форуми и аз съм сигурен, че те ще бъдат съвместни“, коментира за Радио Благоевград Бойко Станкушев – журналист, директор на Антикорупционния фонд и съучредител на Клуба за българо-македонско приятелство. В него се включиха повече от 100 изявени българи, знакови имена от Република Северна Македония, в това число и двама нейни бивши премиери. „Не разчитаме толкова на количеството, колкото на чисто човешкия порив, на експертизата на членовете на клуба, на желанието да живеем в един нормален, цивилизован подрегион на Европа. Нещо, което не се е случвало прекалено дълго време“, каза още Бойко Станкушев и поясни, че усилията на членовете на клуба ще бъдат насочени към „създаване на условия не само за културно сътрудничество, но и за нормален политически диалог, за по-интензивен „алъш-вериш“, както се казва, защото има много възможности от това да печелят народите в двете страни“. Според Бойко Станкушев „в последните 30-32 години политиците от двете страни абсолютно безцеремонно и нагло се опитаха, няколко пъти и за съжаление успяваха, да използват чисто човешките чувства на хората от двете страни на съществуващата граница между Република България и Република Северна Македония за някакви си техни нужди“. Най-болезнената част от това, което предстои, именият журналист вижда в намирането на начин за постигане на съгласуваност в историческия прочит на минало, защото там са най-големите различия. „Малко трябва да се обърнем и към себе си, но да изискваме и от тях същото“, подчерта той.
Интервюто с Бойко Станкушев чуйте в звуковия файл:
От 2008 година Народното читалище "Съгласие 2007"- село Жабокрът организира празник на зелника . „ Идват много хора от общината, от цялата страна, от Македония, Сърбия. Празникът ни става все по-голям и по-хубав “, разказа за Радио Благоевград Милена Стоименова, председател на читалището. Това е един от аргументите, читалището да предложи..
От днес, 11.11.2024 г. започва приемането на късометражни филми, /игрални и документални/ за участие във фестивала „Екранът е ваш“. Допускат се до 11 филма, всеки с продължителност не повече от 11 минути. Селекцията на получените ленти ще е дело на петчленно жури, което ще оценява само техническото качество на филмите. Публика ще излъчва по един..
Ирина Николова е продуцент в Телевизионния център в Благоевград, един от регионалните центрове на БНТ . В интервю за Радио Благоевград, по повод 65-та годишнина на обществената медия тя посочи, че запазената марка на ТВЦ – Благоевград са „ документалните филми с историческа тематика, за хора, които са оставили следа тук в региона - не само..
Национални академии на науките, в това число и БАН, Световната метеорологична организация, Европейският съюз на геонауките, Европейското геофизично общество - над 200 научни организации от целия свят отново предупредиха, че човекът е основната причина за съвременните промени в климата. Информацията съобщи за Радио Благоевград Николай Петков,..
„Дигитална зависимост - наръчник за родители и учители“- предлага психологът Георги Млеканов. Той разкрива шокиращи факти относно бъдещите дефицити в развитието на подрастващите, които от ранна детска възраст са „дресирани“ с телефони и таблети. Наръчникът дава конкретни примери и посочва необходимите действия и решения затова как родителите..
Сдружение „Близо до теб“ организира екокампанията „Зелено бъдеще“, която обединява ученици от средните училища и е подкрепена от Държавното горско стопанство -Дупница за засаждане на нова гора. „Отдавна мислим зелена инициатива, в която усилията ни да са носочени към дърветата и гората, защото вярваме, че единственото възможно бъдеще е това,..
Сградата на жп спирка Шишковци трябва да бъде запазена. В момента сградата не е в добро състояние. Като конструкция тя може да се ползва, има запазен покрив, но той почва да тече. Трябва да се направи основен ремонт, за който ще са нужни немалко средства.Сградата е строена през 1935 година. Построена е с дарения със средства на местния дарител..