С наближаването на Часа на Земята, природозащитната организация WWF стартира втората фаза на своята кампания „Общ дом. Общо бъдеще“, посветена на опазването на дивите животни в България. Фокусът на нейното тазгодишно издание е възстановяването на местообитания, осигуряващи дом и храна на различни популации на ключови за екосистемата видове. Чрез нея WWF се стреми да спомогне за изграждането на бъдеще, в което хората живеят в хармония с природата и нейните обитатели.
Популациите на диви животни – бозайници, птици, земноводни, влечуги и риби – са отбелязали катастрофален спад в числеността си, намалявайки средно с 69% от 1970 г. насам, сочи докладът на WWF „Жива планета“. Данните показват, че основните двигатели за намаляването на популациите на диви животни по света са: загубата на местообитания, свръхексплоатацията на земята, нелегалният дърводобив, въвеждането на инвазивни видове, замърсяването, изменението на климата и болестите. Тези фактори влияят и на природата у нас.
Според специалистите от WWF един от най-големите проблеми пред едрите хищници в България е нуждата им от големи територии и необходимостта от свързаност между техните местообитания, които не винаги са в границите само на една държава. Справянето с този проблем се нарежда сред водещите цели на природозащитната организация – а именно, да се постигне обявяването на нови територии с различна степен на защита, които да свържат фрагментираните местообитания и да създадат условия за завръщането на отдавна изчезнали у нас видове.
„Рисът е ключов вид и по нашите географски ширини. Ключовите видове оказват голямо влияние върху екосистемата, като контролират доминирането на други видове или променят структурата на местообитанията. Присъствието на риса означава още и че екосистемата, която ни осигурява вода, чист въздух, храна, суровини за лекарства и енергия – също е здрава. Затова, ние във WWF, работим за създаване на нови защитени територии, както и за свързаност на съществуващата мрежа от защитени територии и зони, в които рисът да може да се завърне без да е заплашен от безпокойство и да има обилие от храна“, коментира Нада Тошева, ръководител на програма „Опазване на видове“ във WWF.
Последният официално регистриран балкански рис в България е убит през 1941 г. Оттогава видът се с счита за изчезнал от страната.
„През последните 15 години започнаха да се появяват все повече, макар и неофициални, сигнали за забелязани или незаконно убити рисове в България. През есента на 2008 г. фотокапан, поставен в Осогово за наблюдение на язовци, регистрира млад мъжки рис. Това се смята за първото реално доказателство за присъствие на рис в страната. Но дали ще създадем условия за развитието на популацията му зависи само от нас“ , разказва Александър Дуцов, старши експерт в програма „Опазване на видове“ във WWF.
Не по-малко притеснителна е и ситуацията с критично застрашените дунавски динозаври – есетрите. Днес долното течение на реката, на границата между България и Румъния, е дом на последните, размножаващи се в естествена среда, есетрови популации в Европейския съюз. Оцелели през последните 200 милиона години, сега са изправени пред редица заплахи: бракониерство с цел незаконна търговия на месо и хайвер; изграждане на язовири, диги и водноелектрически централи, блокиращи миграционните им маршрути; добив на пясък и чакъл от речното корито, което води до унищожаване на местата им за хвърляне на хайвер. В дългосрочен план всичко това заплашва да доведе до изчезването на тези ценни видове, които, също като риса, са най-точният показател за здравето на своята екосистема.
Точно затова тази година най-мащабната глобална инициатива, посветена на опазването на планетата – Часът на Земята – в България, ще премине под знака на усилията на WWF за възстановяването на местообитания. Тази пролет тя ще стане факт за 16-а поредна година и ще бъде отбелязана в над 7000 града от 190 държави. По традиция в последната събота на март милиони хора от цял свят ще изгасят осветлението в домовете си между 20:30 и 21:30 ч., отправяйки призив за устойчиво и отговорно бъдеще.
Всеки може да стане част от каузата на WWF да опази дома на дивите животни в България, като се включи в кампанията „Общ дом. Общо бъдеще“. Вижте как на wwf.bg/zakrilnik .
Кампанията се реализира с медийната подкрепа на БНР , БНР-Благоевград , БНР-Бургас , БНР-Варна , БНР-Видин и други институции.
Специалността "Педагогика на обучението по български език и китайски език" е сред сравнително новите специалности във Филологическия факултет на Югозападния университет "Неофит Рилски" и е важна стъпка към навлизането на азиатските езици и култури в портфолиото на филологическите специалности в Благоевград. Вече четири години специалността се стреми да..
Композиторът Стефан Диомов ще отбележи своя 80-годишен юбилей с концерт в зала 1 на Националния дворец на културата (НДК) на 4 и 5 април. За предаването „Ефир за приятели“ по Радио Благоевград композиторът сподели, че се вълнува за предстоящото събитие. „Такъв отзвук на моите песни за първи път ми се случва и то в такъв мащаб“, допълни още Стефан..
Нов пънк и рок фестивал „Three Mountains Rock Fest“ ще се проведе в три поредни дни – 5, 6, и 7. септември, тази година, на „Бяла сцена“ между село Баня и Банско. Организатор на събитието е испанецът, който живее от 12 години в Разлог –Давид Райгал. В предаването „Ефир за приятели“ той сподели повече за фестивала и желанието той да се превърне в..
Регионалният исторически музей - Благоевград вече е част от приложението TreasureUP – интерактивна платформа, която превръща обикновеното музейно посещение в истинско приключение. Вече всички посетители – малки и големи, могат да се включат в мисия за търсене на съкровища, докато разглеждат експозициите. Автори на безплатното приложение са седем..
Народната певица Любимка Бисерова ще представи своята книга „Село Пирин – Спомени и документи от борбата за свобода“. Представянето ще се състои на 2 април, 17:30 ч. в Художествената галерия на Дома на културата и на 3 април в Регионалната библиотека „Д. Талев“ в Благоевград. Книгата е резултат от дългогодишни проучвания и събиране на..
Април e съвсем близо, а планина Беласица е на един хвърлей място. Време е „да се хванем за зелено“ в Подгорието, къде ни очакват интересни приключения, красиви природни гледки и вкусна местна храна. Това са част от акцентите в Празника на Габренската сарма от бутима, който ще се проведе на 26 април в петричкото село Габрене. Той е част от..
Поезията е много повече от лична изповед – тя е начин за предаване на важни послания, които отекват отвъд страниците. В това вярва Владислав Христов, носителят на Националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2025 г., който беше отличен за стихосбирката си „Пойни птици“. В интервю за Радио Благоевград поетът сподели, че съвременната поезия все..