На Световния ден на спешната помощ - 27 май, ситуацията със спешните екипи у нас е все по-трагична. В системата трайно липсват 500 лекари, въпреки че заплатата на лекар в линейка достигна 4000 лева. Повече от половината места остават незаети, пишат от Съюза на парамедиците в България.
"В повечето държави от ЕС отдавна е направен анализ, че лекарският труд в линейките е изключително скъп и затова там са оставени единични лекарски екипи, които поемат само строго специализирани случаи. Във всички останали ситуации спешността се осигурява от парамедици. Парамедикът не може да замени лекаря, но специалното му обучение позволява стабилизиране, поддържане на жизнените показатели и спешен транспорт до най-близкото лечебно заведение, където пострадалият се поема от обучен лекарски екип. Доказано е, че в държави, в които парамедиците са внедрени в системата на Спешната помощ, смъртността при инциденти е намаляла с над 70%.
У нас няма воля за реформа, която да позволи на парамедиците да бъдат легално назначени в спешните центрове. Всичко това се измерва в загубени човешки животи, тъй като липсата на екипи бави обслужването на адресите и спешното транспортиране. Масово и в много региони в страната е напълно невъзможно спазването на "златния час" при тежки спешни състояния и инциденти.
Съюзът на парамедиците в България вече цяла година работи по този казус, но въпреки десетките срещи, участието в комисии и работни групи, стъпките напред са много бавни. Парамедици продължават да бъдат наемани в спешни центрове на други длъжности, без да се регламентират точно техните задължения. Други се отчайват и избират емиграцията като единствената възможност за реализиране в професията. Трети започват работа в лечебни заведения или обезпечават с уменията си спортни състезания, филмови продукции, детски лагери.
Съюзът на парамедиците направи анализ на свободните работни места, обявени от 27-те центъра за Спешна помощ в страната. Във всяко от ЦСМП-тата търсят поне 10 лекари. Често се срещат призиви като "спешно назначаваме" и въпреки това назначения няма. Свободни стоят и бройки за медицински сестри и фелдшери. Трансформирането им в длъжности за парамедици би помогнало на системата и пациентите изключително много. Според отговор на наше писмо от МЗ това е в правомощията на всеки директор на ЦСМП и не може да бъде централно разпоредено от министерството. Въпреки че част от ЦСМП са записали в плановете си за развитие назначаване на парамедици, това се случва трудно.
Има положителна практика в ЦСМП – София, Пловдив и Бургас, но в други области на страната – не, макар че някъде свободните места достигат до 60%. В област Враца например търсят 10 лекари. Подобно е положението и в Силистра.
Друг проблем е, че въпреки наличието на единни протоколи за работа в спешна помощ, във всяка от областите се работи по различни правила. Липсва задължителна едногодишна подготовка по спешна помощ за всички заети – лекари, сестри и друг персонал.
Д-р Борис Илчев е съдов хирург в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“. Има засилен професионален интерес към ендоваскуларната и хибридна съдова хирургия, както и съвременни методи за диагностика и лечение на венозни заболявания.Консултациите са насочени към пациенти със съмнения, или с вече диагностицирани артериални и венозни заболявания -..
Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова работи в Клиника по инфекциозни болести към Военномедицинска академия – София. През 2008 г. завършва медицина в Медицински университет–София. Декември 2013 г. придобива медицинска специалност по „Инфекциозни болести”, а през май 2025 г. придобива втора медицинска специалност по „Медицинска паразитология”. През..
В Международния ден на милосърдието и "Лекарите в света за мир", честван по решение на Изпълнителния комитет на Международното движение “Лекарите в света за предотвратяване на ядрената война” в ефира на Радио Благоевград гостува подполковник д-р Людмил Караканов от Военномедицинска академия. Той е участвал в пет мисии зад граница, четири в Мали и една в..
Екстремно високите юлски температури поставиха на изпитание и болни, и здрави. Какви са основните рискове за сърдечносъдовата система при пиковите горещини, какво трябва да бъде поведението ни? В предаването „Сюжети от деня“ на БНР-Радио Благоевград отговорите потърсихме от доц. д-р Красимира Христова, председател на Асоциацията по неинвазивна..
Министър-председателят Росен Желязков не очаква изненади при финалните гласувания за приемането ни в еврозоната. "Човек ако очаква изненада, това няма да е изненада. Гласуването в парламента става по линия на политическите семейства. За мен е изключително важно българската делегация да гласува единно в полза на България. Предстои работата, която е..
Летните горещини могат да поставят здравето ни в риск. Най-уязвими са възрастните хора, малките деца, бременните жени, пациентите с хронични заболявания и работещите на открито, съобщават на страницата си от Министерството на здравеопазването. За да се предпазим от опасностите при високи температури, е важно: Да избягваме продължителен престой на..
В началото на лятото сме и градусите на термометъра стават все така високи. Жаркото слънце освен добро настроение често носи и различни видове дискомфорт. Сред тях са разширените вени. Как да облекчим разширените вени през лятото, как да поддържаме здравето на краката си, какви са летните опасности за разширените вени през летния сезон? Отговорите..