Зелена през пролетта, златиста през лятото, огнена през есента и снежнобяла през зимата – природата в България има четири сезона и всички те си струват гледането. За разлика от хитовите сериали, които чакаме с нетърпение пред малкия екран, сезоните на природата са ограничени. Нещо повече. Можем да загубим и тези, които имаме. За да не позволи това да се случи, природозащитната организация WWF не пести време, средства и усилия. Но има нужда и от твоята помощ. „Абонирай се за природата“ и помогни за опазването на нейното богатство, което е изложено на риск.
Основните заплахи пред редица животински видове у нас са свързани с увреждането на техните местообитания и негативните ефекти от променящия се климат.
Едни от най-ценните местообитания са крайречните гори.
Те са толкова богати на биоразнообразие, че често биват оприличавани на екваториалните джунгли. Запазената естествена крайречна растителност осигурява дом и храна за различни видове бозайници, птици, земноводни, влечуги и насекоми. Изсичането на гората унищожава дома на дивите животни, някои от които не могат да се адаптират към новите условия и загиват.
„Гората не е просто съвкупност от дървета. Тя е цялостен организъм, чиито части са неразривно свързани помежду си и си взаимодействат на различни нива. В този смисъл наличието на разнообразие от видове е изключително важно за устойчивостта на горите. Особено в условията на бързо променящ се климат. Биоразнообразието е ключов индикатор, че гората се развива балансирано и е в състояние да предоставя ефективно своите екосистемни услуги, които всички ние ползваме“, разказва Костадин Вълчев, старши експерт „Гори“ във WWF.
За съжаление обаче, голяма част от крайречните гори са унищожени в миналото, за да освободят територии за пасища, обработваеми земи, жилищни зони. Това ги прави едни от най-редките и приоритетни за опазване горски местообитания. През годините WWF и партньори залесиха 2000 декара крайречни гори по бреговете на Дунав и Марица – площ, равняваща се на близо 5000 баскетболни игрища. Всички засадени дръвчета са с местен произход и са характерни видове за крайречните гори: бяла върба, черна топола, полски ясен, черна елша, източен чинар, бряст и летен дъб.
Съществена заплаха за дивите животни са и климатичните промени.
Учените прогнозират, че в резултат от температурната промяна в близките години и десетилетия ще наблюдаваме все по-ясно изразено изместване на горските растителни зони, което ще повлияе на местообитанията на редица видове. Затова WWF и техните партньори от ЮЗДП работят за адаптиране на горите в югозападна България към новите климатични условия. Работата включва лесовъдски дейности с цел намаляване на риска от съхнене на изкуствените гори от бял и черен бор, и постепенната им замяна с местни широколистни видове. По този начин се осигурява по-голяма устойчивост към промените в климата. Заедно с това се провежда и регулярен мониторинг на птици, насекоми и прилепи.
„Сред птиците обръщаме особено внимание на различните видове кълвачи. Техният мониторинг започва още напролет, когато са най-активни, пеят усилено, а и дърветата и храстите все още не са разлистени, което позволява да ги наблюдаваме най-лесно. Някои бръмбари са много чувствителни към средата, която обитават, и трябва да се изследват изключително прецизно, за да не бъде унищожено по грешка тяхното местообитание. Наблюдението на прилепите пък провеждаме нощем, като засичаме техните звуци със специална апаратура и софтуер“, обяснява Костадин Вълчев.
Експертите на WWF отдават голямо значение на теренните посещения. Те знаят, колко е важно да се запознаят с животинските видове, които обитават застрашените от климата гори, както и с техните специфични навици. Така ще са сигурни, че приложените мерки няма да променят местообитанията и да попречат на развитието на популациите им. За да бъдат резултатите от мониторинга достоверни, той трябва да се провежда няколко поредни години и да стъпи на богата база данни. На този етап той вече показва, че най-пъстро разнообразие от видове се среща в естествените стари гори.
Голямата мисия на WWF е да спомогне за изграждането на бъдеще, в което хората живеят в хармония с природата и нейните обитатели. „Абонирай се за природата“ и стани част от каузата на WWF с месечно дарение по твой избор. Единственият начин да не допуснем епизодите на природата да приключат преждевременно е да действаме заедно.
„В България има дарителска култура. Хората си помагат, особено при кризисни ситуации. Но за съжаление, не всички осъзнават колко е важно да станеш редовен дарител на организацията, чиито каузи подкрепяш. Така допринасяш за нейната сигурност и ѝ помагаш да планира дейностите си. Това неизменно води до по-голямо въздействие в дългосрочен план. Всяка гражданска организация, която работи в полза на обществото, има нужда от постоянни дарения, за да може да постига амбициозни цели и да сбъдва мечти. Особено когато става дума за дива природа и околна среда“, обяснява Елена Ганчева, ръководител на кампанията „Абонирай се за природата“.
Кампанията се реализира с безвъзмездната медийна подкрепа на БНР, Радио Благоевград и други медии и институции.
Четвърти бойкот на големите търговски вериги е обявен за днес. За втори път ще има бойкот и срещу банките. Според организаторите на събитието, при последния бойкот на 27 февруари, големите хранителни вериги са „бойкотирали „бойкота на българите“ с промоциите, които пуснали в тези дни“. В останалите дни без бойкот, цените са били повишени видимо...
Финансовата децентрализация за общините, финансовото обезпечение на инфраструктурните проекти по места и готовността на местните власти за въвеждане на еврото. Това са част от темите, поставени от кметовете на общото събрание на Националното сдружение на общините в България. „България е една от малкото държави, в която няма финансова децентрализация..
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..