МАКЕДОНИЯ С ЧУК В РЪКА

Открай време на Балканите силно любим и силно мразим. По традиция силно любим себе си, а още по-силно мразим съседите си.

Навръх Деня на независимостта македонци потрошиха паметна плоча на загиналите български офицери и войници на връх Каймакчалан, а предводител на македонските „юнаци“ бе някой си журналист Миленко Неделковски, който и разпространи в социалните мрежи клипче как яростно троши с чук паметника.

Дотук с фактологията. Идва ред на някои интересни особености по случая. Например -групата - мотивирана дали от национализъм или по друга причина шофира цели 6 часа по разбит планински път до  върха, извисяващ се на над 2 500 метра.

Едва ли е случаен и изборът на датата 22 септември. При положение, че паметният знак е поставен още преди три месеца от военнослужещи от българската армия по тяхна инициатива.

На всичко отгоре на 40-50 метра от разрушения паметник има сръбски параклис, а 100 м по-надолу е костница с черепи на български и на сръбски войници. Слава богу, поне те не са осквернени…

Според македонското външно министерство, плочата била незаконно поставена. Може и така да е. Но вандалският акт не бе порицан от Скопие, а клипът на Неделковски напомня на разпространяваните от ислямските джихадисти екзекуции – там се показват убийства на хора, а в македонския – опит за убийство на паметта за героите, дали живота си за националното обединение на България…

Така или иначе рано или късно на Каймак чалан ще има отново паметник въпреки чуковете и  така трябва да бъде.

Защото Дядо Вазов казва:

"Паметниците не са толкова за умрелите,

които са си въздигнали паметник неръкотворен

и безсмъртен с делата си, колкото за живите,

за да развиват и укрепват в тях ония доблестни чувства,

които дават на един народ правото да живее."

Мъдри слова, които нямат нужда от превеждане на македонски…