Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Откриха под вода неизвестна крепост край остров Свети Тома

Подводните проучвания на проф. д-р Иван Христов разкриват нови тайни от историята на залива Аркутино

На 10 август завърши подводната експедиция на Националния исторически музей в района на остров Свети Тома. Експедицията се финансира от Министерство на културата по предварително спечелен проект. Ръководител на проучванията е проф. д-р Иван Христов. В състава на експедицията се включва инж. Кирил Велковски – геофизик към Центъра за подводна археология в Созопол, инж. Тотьо Ангелов – геодезист от фирма Картпроект, водолази от Общински водолазен център- гр. Созопол с ръководител Тенчо Тенев.

Проучванията са естествено продължение на сухоземните проучвания на острова от месец юни при които бяха локализирани и частично разкопани тракийско ямно светилице, стрктури от късноантичната епоха и средновековен манастир.

Археолозите разказват, че методика на проучване на острова през сезон 2018 е свързана с използването на комплексният метод на изследване на крайморски обекти илюстрирани с дейността на Националният исторически музей и Центърът по подводна археология – Созопол. Така са проучени и  микрорайони като устието на р. Ропотамо, залива Вромос, Античният и Средновековен Несебър, късноантичната крепост Акра, Анхиало и др. където археологическите проучвания от сушата продължават и под вода.

Първите изследвания след сушата са осъществени от геодезистите на инж. Ангелов . В резултат на геодезическите работи в най-плитките участъци на подводния риф са получени данни за дълбочината на рифа свързващ Андрея баир и остров Св. Тома. Измерванията показват, че рифа е разположен на дълбочина средно от 2 метра . В плитчините на рифа, където е рисковано да влезе лодка е мерено с помоща на водолази.

Следващата стъпка в проучванията е свързана с дейността на екипът на инж. Велковски, който  провежда морско археологическо проучване с използване на комплекс геофизични не-деструктивни методи в акваторията на остров Св. Тома. Специално пригодена лодка на Центъра за подводна археология изпратена от неговия директор д-р Калин Димитров навлиза в по- дълбоките участъци около острова. Лодката е накичена като «коледна елха» със скъпоструваща апаратура, която «вижда всичко под водата». Управлявана е от опитния капитан и водолаз Радостин Пенев, който преди да започне работа в Центъра за подводна археолия има дългодишен стаж под вода в Скандинавия.

Водолазите продължават работата си въпреки двете морски бури.

В рамките на подводните проучвания са извършени водолазни спускания под вода в състав на трима водолази под ръководството и присъствието на проф. Христов. Подводните издирвания обхващат всички страни на острова на дълбочина до 15 метра и са осъществeни в рамките на 5 работни дни през месец август 2018 г. Картирани са две места места с ниска концентрация на фрагментирана керамика.  Първата зона в която се откриват силно фрагментирани керамични съдове с най-обща датировка I хил. пр. Хр. е разположена в югозападното продължение на острова на дълбочина едва 1 м. Тук са заснети множество каменни блокове с прави стени и следи от обработка, някои с дължина и широчина 1 м. Тези блокове се откриват перпендукилрно на подводния риф и са част от силно разбита от морските стихии структура преграждаща острова от достъпната в миналото западна страна. Вероятно се касае за неизвестна до този момент крепостна стена дело на древните траки.

От южната страна на острова на дълбочина 9 м. интерес предизвизвиква откриването на част от късноантична амфора и добре обработени варовикови блокчета които са били предназначени за древен строеж на острова.

Археолозите са категорични, че островът в миналото е бил полуостров. Доказателство  за това са измерванията на ясно очертаващия се широк риф, който свързва материка със сегашния малък черноморски остров. Както споменахме по средата между сушата и острова най-дълбоката част е едва 2 м. Предвид общото покачване на водите на Черно море в периода VІІ–ХІІІ век големият провлак свързваш Св. Тома с материка е залят. Тук трябва да се вземе под внимание факта, че всички заляти структури в крайбрежната зона на провинция Хемимонт от периода V–VІІ век се намират на дълбочина от 0, 50 до 1,40 м. По-ранните градежи от Елинистическата и Класическата епоха можем да търсим на по-голяма дълбочина до 6-8 м. Тези предварително оповестени изчисления са индикация за коренно различна брегова ивица в древността от сегашната, както и на сравнително по-голяма сухоземна територия на обектите от Късната Античност в това число и изследвания остров.

Екипът осъществил проучванията както на сушата така и под вода подготвя  подробна публикация за изследванията и естествено крои планове за нови морски приключения свързани с програмата на Националния исторически музей. Приключилата експедиция е и добър пример как два културни института под шапката на Министерство на културата си взаимнодействат успешно при проучване на подводното културно наследство.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините в развитие можете да следите и в нашата Facebook страница, както и в Twitter. Последвайте ни и в Instagram и YouTube за различния поглед на събитията от деня.
ВИЖТЕ ОЩЕ

„Солинария“ е младежки форум, развиващ талантливите деца

„Солинария“ е истински младежки форум, даващ възможност на талантливи деца да развият уменията. Това каза известният оперен певец Марио Николов, който е сред гостите на Младежкия арт фестивал от първото му издание. Дъщеря му Киара неизменно участва в майсторските класове по цигулка. "За поредна, вече четвърта година, ще проследя с радост..

публикувано на 25.06.24 в 12:15

Предстои "Нощ на музеите" в Поморие

На 29.06.2024 г. /събота/ Историческият музей и Община Поморие канят на „Нощ на музеите“. Събитието включва наситена и много интересна културна програма от 16 до 24 часа на различни места в града. Инициативата за провеждането на „Нощ на музеите” възниква във Франция през 2005 г., под патронажа на Генералния секретар на Съвета на Европа и ЮНЕСКО. Броят..

публикувано на 24.06.24 в 17:13

Арменската общност в Бургас ще представи свои традиционни ястия

Арменската общност в Бургас ще представи свои традиционни ястия на 25 юни от 10.30 ч. в Етнокухнята на музея на улица  „Славянска“ 69 . Събитието е част от проекта „Старият Бургас през погледа на д-р Мелконян“, в който Църковното настоятелство към Арменската апостолическа православна църква „Сурп Хач“ е партньор на Бургаския Регионален исторически..

обновено на 24.06.24 в 16:34

Музикалният проект "Мистерия и свобода" с премиера в Бургас

Музика от цяла Европа представя концертът  "Мистерия и свобода", чиято бургаска премиера е тази вечер от 20:30 ч. на летния театър. Класика, фолклор и романси ще бъдат представени в една нова композиция по различен начин - размиване на границите между музикалните стилове. Концепцията, драматургията и музикалното ръководство на този..

публикувано на 24.06.24 в 12:13

Хилда Казасян и Плевенската филхармония представят "Да обичаш Гершуин" в Бургас

Концерт-спектакълът "Да обичаш Гершуин" - третият проект с филмова музика на Хилда Казасян, ще бъде представен в Бургас на 25 юни.   След успеха на двата филмови проекта "Да послушаме кино" и "Световното кино в музика", след спечелената награда "Кристална лира" за върхови постижения в областта на българското музикално изкуство,..

обновено на 24.06.24 в 11:25

Младежкият арт фестивал „Солинария“ предлага шест дневна програма

Шест дневна програма ще предложи на публиката четвъртото издание на младежкия арт фестивал „Солинария“. То ще се проведе от 2 до 13 юли на магичната сцена в Созопол. На нея ще излязат, както млади и талантливи изпълнители, така и утвърдени имена, каза за БНР – Бургас артистичният директор на фестивала Йосиф Спиридонов.  "Нашата цел да създадем..

публикувано на 24.06.24 в 10:59

В Бургас заплитат еньовски венец

Бургас ще отбележи Еньовден със заплитане на еньовски венец за здраве и добруване. По традиция той се състои от седемдесет и седем билки и половина.  Всяка година лековитите треви за него берат не босоноги моми в бели премени, а художникът и реставратор от бургаския музей Иван Арабаджиев.  "Само той знае къде са най-големите туфи с еньовче, а то е..

обновено на 24.06.24 в 08:32