Живея в град невероятен на 22 август

Изложбата на Милко Божков  е подредена в галерия Пролет, с картини, изпълнени с цветя и пейзажи. Той може да рисува добре хора, но отдавна изтласква човека от картината си.  Дори и в пейзажа много рядко може да го сложи. Животни има – има овца, но един човек населява ли картина, вече я очовечава, в хубавия или в лошия смисъл.

А природа  има много около себе си- както Стоян Цанев  избра Лъка, така и Милко Божков си е щастлив в неговото Стефан Стамболово.

Като отишъл на село, без да се напъва, двойно повече започнал да рисува, защото няма дразнители. И не умира от скука, във времето на комуникациите не се чувства изолиран. В София не ходи с колата, защото няма къде да паркира. А на третия ден на село се почувствал толкова свободен, колкото и в Париж през 1982 когато там го чакат Стоян Цанев  и Стоимен Стоилов  за Сите Дез’Ар.  Дишал свободно! Чувство, което по- късно не успява да долови в Москва, нито в в Манхатън.

Най-голямото предимство на неговото си село е, че не е популярна дестинация. Не е Ковачевица, където ще отидат кинаджиите, кинаджийките. При него ще дойде човек, който се е запътил специално, а случаен човек няма да отиде. И който стъпи на това място, ще е приятел – ще си имат приказката.