„В девета глуха ли са глухите?“

Под провокативното мото – „В девета глуха ли са глухите,“ фондация „Заслушай" се проведе днес среща, на която бяха представени проблемите на образованието и социалната реализация на глухите хора в страната. Ние не искаме помощ от държавата и обществото, а съдействие, твърдят членовете на организацията. Необходима е промяна и тя трябва да започне от обучението на децата и младежите, както и в допускането на жестовия език до образованието.Близо 3 500 са глухите  деца и младежи до 29 години в страната, над 20 хиляди души ползват жестов език. За да убедят хората около себе си, че активността стои в основата на промяната, глухи младежи  учредяват МОГА - Младежка Организация  на Глухите Активисти. Сред тях е и Дочка Велева от София, която се ражда глуха и днес разказа как е израснала в семейство на глухи родители, но е успяла с усилия, труд и най-вече мотивация да завърши училище и университет със специалност начална и предучилищна педагогика.

Ашод Дерандонян е човекът, основал "Заслушай се" преди 4 години с вярата, че системата може да бъде променена, като се започне от образованието на най-малките. Неговият житейски път преминава  от Хасково през  САЩ, Канада  до София, за да го превърне в първия глух българин, завършил в Америка. Английски език научава в хасковска гимназия от всеотдаен преподавател, който 4 години работи с него доброволно.Загубил слуха си на 2 години, Ашод се учи да говори, чете по устните  и днес, освен че се занимава с фондацията, е и жестов преводач. А такива като него са малцина. В София има не повече от пет-шест жестови преводачи, разказа той. Глухите хора в страната се делят на стари и млади, няма общност, тя е разединена. Ашод остро критикува и Съюза на глухите, в който  десетилетия наред не вижда промяна.

Освен проблема с преводачите, в момента липсват и  обучени педагози, които да предлагат съвременни подходи в  образованието на глухите деца.Три са те, тепърва ще се въвеждат:

Образованието трябва да бъде според потребностите  на всяко дете, а не според това  кое е правилно. Всички сега сме по масовата програма.Такъв филм не работи за глухите деца.Трите подхода са оралният, който е най-рядко срещан, много сме малко тези,които проговаряме.Вторият е на тоталната комуникация.Третият подход е билингвистичният, дуалният, който изобщо не е прилаган в България.При него чрез жестовия език се учи български, така ,както в едно семейство,където родителите говорят на различни езици, те се учат едновременно.

Глухи деца трябва да има както в масовите,така и в специализираните училища, каза още Дерандонян. Проблемът е в приобщаването:

На практика образованието не е приобщаващо, само на думи е. Нямаме ресурсни учители, които да бъдат обучени на жестов език.Трябва специалистите да се появят, те да предадат тези познания на ресурсните учители.Няма приобщаваща среда в масовото образование. Аз смятам, че винаги трябва да има поне едно елитно специализирано училище за глухи, където се преподава всичко на жестов език.Той  не се използва пълноценно.Използва се като помощно средство.Допуснато е през годините, той да не се използва от учителите.Тези, които знаят жестов език, са безкрайно малко.По-голямата част не го знаят, а работят в специализирано училище. Къса се връзката- глухи деца- жестов език и срещу тях учител, който не знае езика и просто пише на дъската и казва " Хайде, преписвайте"!

Чуйте цялото интервю с Ашод Дерандонян