За конституцията и правото -140 години по-късно

 Принципът на разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна,както и компетенциите на висшите държавни органи - президент, парламент и министерски съвет са заложени както в Търновската конституция, така и в четвъртия поред основен Закон, приет от Великото народно събрание на 12-и юли 1991 година. За търновската конституция не знам, но съвременният и вариант започва така -„Ние, народните представители ,от Седмото Велико народно събрание“ . И докато българските народни представители се мислят за народа, то американската конституция казва“ Ние народът на Съединените щати“. Изглежда като игра на думи, но не е. Защото българските народни представители са овластени да изразяват волята на народа,докато в обетованата земя демокрацията е осъзнала, че властта всъщност е на народа. И още една малка, но съществена разлика. Американската конституция от 230 години функционира без редакции, а българската за 140 години модерно съществуване е променяна 4 пъти. Е, ще кажете какво толкова, след като Великобритания пък изобщо няма писана конституция и ще сте прави, ако българската конституция осигуряваше успешно функциониране на обществено -политическия живот. В България ,обаче, успешно функционира само политическата класа, която е окичена с привилегии, имунитети, безнаказаност и апартаментни облаги.

 Мине, не мине година и се появява политик, който се захваща с писането на нова българска конституция. Сега с тази важна задача, се е заел Стефан Софиянски. То всичко е добре, ама защо политик, не трябва ли конституцията да се пише от юристи. Иначе лозунги за промени в конституцията се виждат често и на по-масовите протести. От какво са най-вече недоволни хората. Ами в конституцията ни може и да е залегнал принципа на независимост на властите, но пък ясно се очертава силната политизация на процесите. Защото в уж независимата съдебна власт в най-важния орган ВСС 11 от членовете се избират от НС. Те може да са юристи, но това автоматично ги прави политически кандидатури. Е, как тогава да говорим, че властите са разделени? И докога в страната вместо независими власти, ще има само една власт и тя ще бъде политическа. Но дискусиите за подобряване на Конституцията продължават, те показват желанието на българите да усъвършенстват конституционните  разпоредби , така че те да гарантират демократични институции и а правата на гражданите. Това показва и жизнеността на българската конституция, както и значението и за българското общество.