Странджанският чай-възможност за развитие на природосъобразен бизнес

Странджа, освен манов мед и бял кукер, има и своята чудодейна билка. Уникалният кримски чай, познат доскоро само на местните хора, става все по- популярен и търсен. Как да бъде опазен той в дивото си състояние, а в същото време да се култивира и произвежда, обсъдиха  днес на форум представители на различни организации, местната и държавна власт. 

Много от хората сравняват странджанската билка с  мурсалския чай и вярват в лековитата й сила. Човекът, който има голяма заслуга за това, е Киро Проданов. Той  популяризира растението чрез книга, сега  продължава напред като  полага усилия да започне масово култивиране и производство:

Чаят има лечебни свойства, профилактични, засилващи имунната система.Те са доказани при много експерименти, при много химични анализи.Той предотвратява всички болестотворни организми, които попадат в човешкия организъм.Запазва дихателната и храносмилателната системи. Изключително ценна и полезна билка.

Въпросът сега е да създадем организация, постепенно да започне за година -две масово да се култивира. Вече сме намерили фирма,която да произвежда разсада за билката, а нейното култивиране не е никак трудно.

Подходящите почви и терени за култивиране на билката се намират  в пет общини - Община Малко Търново (гр. Малко Търново и селата Близнак, Бръшлян, Бяла вода, Визица, Граматиково, Евренозово, Заберново, Звездец, Калово, Младежко, Сливарово и Стоилово;  Община Приморско (Ново Паничарево, Китен, Веселие); Община Созопол  (Вършило, Индже войвода, Крушевец);  Община Средец (Близнак, Богданово, Варовник, Граничар,Тракийци, Факия);  Община Царево (Българи, Кондолово и Кости).

В село Стоилово Евгени Берчев вече две години отглежда култивираното чая:

Отглеждането, бих казал, че е лесно, тъй като растението в естествените условия е доста непретенциозно.Издържа на суша, аз не го поливам.За две години, откакто започнах, много бързо и добре се разрастват насажденията.

Трудно е да се каже, че човек може да се издържа от това, особено в настоящите икономически условия в България.Че има перспектива, има.То в България като бизнес още не е развит. В Турция растението е доста по-популярно.

Трябва да се опази билката и дивите й  находища, категорична  е Радостина Ценова от фондация "Биоразнообразие". Още през 2005 година организацията, заедно с парк "Странджа", е започнала  процеса на култивиране на билката:

Подкрепяме култивирането, по този начин хем ще бъдат опазени находищата, хем ще има възможност за местните хора. Негативен е опитът ни  за това как се случват нещата в Родопите с мурсалския чай.Едно от находищата беше тотално унищожено.Трябва да се разчита на съзнателното отношение на хората, а пък то невинаги е такова. Кримският чай много лесно се изтъргва заедно с корените от естествената си среда.Рискът за унищожаването му е много голям.Намирането на баланса е най-специфичната част.Развитието на билката със същите качества, които тя има в природата, би била една полезна алтернатива.Подкрепяме да се култивира, но да не се изземва от естествените находища, което, за съжаление, с набирането на популярност се случва.

Скоро наш колега бе на терен из Странджа и беше срещнал човек с един наръч билка.Тя дори не беше кримски чай, беше друга,която той си мислел, че е чаят.И питал това ли е ... Билката е забранена да се бере в диво състояние, включена е в закона за биологичното разнообразие и закона за лечебните растения.

Бодър съм и работлив защото пия странджански чай и ям манов мед, призна областният управител Вълчо Чолаков:

Всяка една алтернатива на някакъв бизнес, която може да бъде реализирана, колкото и безумно на пръв поглед да изглежда, като представител на държавата и като човек съм винаги склонен да подкрепя и да съдействам. Мисля, че пример затова е регистрацията на мановия мед в Европа.Пожелавам и на тази инициатива да успее.

Една от целите на  местните хора е кримският чай да получи  статут „Защитено наименование за произход“ от ЕК

ПОВЕЧЕ В ЗВУКОВИЯ ФАЙЛ: