За хавлията - пазач и особеностите на българския турист

Докато всяко лято търсим кусури на концесионери на плажове, хотелиери и ресторантьори, малко на заден план остават и порочните практики на самите туристи.

Ефирната ни разходка ни отвежда от най-привлекателните плажове по Южното Черноморие – „Атлиман“ в Китен. Ивицата е красива, има достатъчно голяма свободната зона, пясъкът е фин и чист, водата – бистра и спокойна.

Проблем се оказва намирането на място на плажа.

Единият ви шанс е да идете рано сутринта. Под рано, разбирайте, събудили сте се още към 7 – 7 и нещо и още неотворили гуреливи очи и не пили чаша кафе с Боби или който там се намира, да сте се пласирали с вилица и плажна кърпа пред хотелския ресторант, за да намажете поне малко от платената закуска. Оттам – в лек тръс, преминаващ в спринт, да се озовали още към 8:30 ч. на ивицата. Така можете да си намерите що-годе читаво място на плажа.

Ако сте неблагоразумни и останете да поспите до по-късно, тогава ще се сблъскате с един любопитен феномен – на хавлията – пазач. Гледате – шезлонг на първа линия - празен. Няма хора на него или пък тъкмо виждате как те стават. Задавате се към тях с поглед пълен с надежда и въпроса „Освобождавате ли го?“. А те ти просъскват „Не!“, оставят си хавлията на него и отиват на дълллллга сиеста. Тоест – хапване с дрямка. Тъй де, кихнали са 21 лева за комплекта, няма да си го дават я. Практиката се оказва, че е от години, масово прилагана основно от български туристи. Хората решават, че след като са си платили, то плажните им принадлежности са резервирани за цял ден и дори да не ги ползват, това означава, че и други не могат. Практиката е възприета и от чужденци, показа репортерският опит да изтегнем морни телеса на някой шезлонг. Работещи на плажа се опитали да противодействат на порочната практика, обаче срещнали контрареакция от страна на летуващите. След като им махали хавлиите, туристите започнали да твърдят, че под тях имало портмонета и ценности. И идва кварталният с въпросите, образно казано. А почиващите стигали и по-далеч – да си оставят кърпите и за вечерта. Един вид – тоя шезлонг е мой и ничий друг, в болест и бедност, докато края на отпуската ни раздели.

Ама, братя – българи, хайде да спрем с тия номерца на дребно, а? Дали в Гърция бихте направили същия номер? Или, ако използваме вечните примери за фрапето, дето осигурявало чадър и шезлонг, ще си оставите недопитото фрапе, с уговорката, че имате още няколко глътки до края на отпуската, а? Или в кръчмата можем да хапнем шопската салата наполовина, че да имаме и за другия ден?

Така че – нека спрем с тази порочна практика, вземем си хавлийките и да дадем още малко сянка на отрудените туристи в този парещ и горещ август. Нека всеки от нас се докосне до благините на съвременното туристическо обслужване, донесло малко удобство по нашите Черноморски ширини. Свободни шезлонги – за един по-мирен свят!