Реконструкцията на една срутена сграда

През януари изкуствоведи от групата „Български архитектурен модернизъм“ призоваха сградата да бъде реставрирана, а не реконструирана. Те посочиха, че тя е издигнатата през 1936 г. по проект на едни от най-изтъкнатите български архитекти Станчо Белковски и Иван Данчов и е сграда от европейски мащаб. Тогава главният архитект на Община Бургас Веселина Илиева обясни, че проектът предвижда да се запази старата сграда, но към нея да бъде изградено ново крило. 

„В периода от 30-те години на миналия век докато сградата се използваше, има многобройни намеси – вътрешни преустройства, промени в отворите на сградата, включително конструктивни намеси вътре в нея, които преди доста години доста са я отдалечили от първоначалния й образ. Въпреки всичко, една част от задачата, която беше поставена на екипа, който изготви проекта, беше в максимална степен да съхрани обема на сградата, нейното силуетно и обемно вписване в прилежащата територия, без да нарушаваме драстично това като архитектурен образ. Мерките, които проектът предвижда са свързани с укрепване с изграждане на допълнителни конструктивни елементи, които по досегашното законодателство са задължително изискване, за да осигурим безопасността при експлоатация на сградата и същевременно архитектурното решение е съобразено със съвременните изисквания и с функцията на сградата, така че тя наистина да стане една забележителна сграда, каквото е желанието на бургазлии. Въпреки че сградата не е паметник, идейният проект за нея със силуетното проучване е съгласуван с Министерството на културата“, обясни главният архитект на Община Бургас. 

За събаряне на сградата и дума не се споменаваше. От Община Бургас редовно излизаха съобщения за това какви функции ще има и колко ценна е тази придобивка за града ни. В това спор няма. Бургас от години има нужда от подобно културно средище. За библиотеката това пък ще даде възможност да събере целия си фонд и архивите й да се съхраняват по-качествено. Трябва ли обаче това да се случва за сметка на сграда, която макар и не паметник на културата, то поне е част от старата атмосфера на града?

Няколко месеца по-късно при първата копка на обекта се оказа, че сградата няма да бъде реконструирана, а направо съборена. Според зам.-кметът Чанка Коралска не съществува противоречие между наименованието на проекта, а именно „реконструкция на съществуващата сграда“ и нейното събаряне. Съответно няма и как да бъде спрян проектът, а сумата ще стигне за изграждането на новата постройка.

„Старата сграда беше предвидена да се реконструира дотолкова, доколкото да се запазят само стени, които бяха в сутерена. Всичко останало, ако се погледне проектът, не се запазва във височина от Кота 0 нагоре. Само че, когато направиха оглед отново конструкторите, преди да започне строителството, тъй като бяха минали около 5 години, откакто е изготвен проектът, се установи, че е по-добре да не се разчита на укрепването, което е със съществуващата стена. Всичко това беше премахнато. Иначе проектът се изпълнява съгласно одобрените инвестиционни проекти. Не е променено заданието. Думичката „реконструкция“ не трябва да ви притеснява. На мястото сме на съществуваща сграда. Съгласно Закона за устройство на територията думата „реконструкция“ означава такова нещо, което не запазва конструкцията и въвежда промени в съществуващата конструкция. Не говорим за текущ ремонт и това нещо, гледайки проекта и четейки обяснителните записки към проекта, така както е одобрен, така както е издадено разрешението за строеж, така както е одобрено за финансиране, ние си следваме параметрите, които са одобрени“, обясни зам.-кметът.

Оттук насетне ще трябва да знаем, че когато се прави проект за реконструкция, то съответната сграда може направо да бъде съборена. Проблемът обаче с отношението към старите сгради в града остава. Много от тях стоят празни и неподдържани, за да може един ден да бъдат заличени и на тяхно да бъдат изградени нови модерни стъклени красоти. Еклектика, която ще предадем на поколенията след нас.