Безплатни съвети за виртуално празнично поведение

Голямото Коледно фейсбучене още държи влага. Човек да се чуди как сме живели досега без социални мрежи и къде нашите баби са си поствали постните сарми. Пак повтарям „сАрми“. Думата е турска, което не ни дава основание да сме неграмотни. Или поне нека сме неграмотни самотно.

А ето и малко съвети за пред, след и околоколедно виртуално поведение.

Ако сте сами по празниците и сте избрали да кибичите онлайн, вместо да намерите с кого да ги прекарате, това си е основно ваш проблем. Не си мислете, че ако драматизирате във Фейсбук със сълзливи статуси „И тази Коледа ще посрещна сам – самичък“; „Никой не ме обича“; „Нямам си никого на света“, гарнирани със съотвения снимков материал на празна чиния с една вилица и една чаша, ще трогнете някой, който тъкмо се е натъпкал с постните си сарми. Най-много да ви сложи някое сълзливо емотиконче, за да можете после да си ги броите в самотата. И да се залъгвате, че някой ви съчувства. Не го правете. Ако ви съчувстваше, щеше да ви донесе сарми. Иначе – просто отбива номера. Та, вземете си живота в ръце и се замислете, че ако никой не иска да е с вас по празниците, то най-вероятно вината си е ваша. Плюс това – не сте уникални. Сам премиерът беше казал преди време, че по празниците стои сам като куче в Банкя и гледа футбол. Вие за нещо повече от него ли се мислите?

Да, стигаме до сармите. Тази година учудващо се забавиха във виртуалното пространство. Не знам дали заради топлото време не ви се е прецакало киселото зеле или има друга причина, но чак се притесних от сармолипсата.

И да минем към трапезата. Бъдни вечер би следвало да е ден, в който да сме смирени, чисти и скромни. Това – според православието. Вярно, народната традиция повелява поне седем ястия (или поне така пишат в Интернет), но у нас на Бъдни вечер се готви като за половината веганско население на планетата. И като се почнат едни снимки на отрупани маси, едни лайкове, едни коментари: „Миличка, сигурно цял ден си се пекла на фурната“; „Аууу, тия чушки с киноа и авокадо, как ги направи?“. Честно, като ви гледам масите, се чудя как го изяждате това нещо? Аз един боб сварих и още се мандахерца в хладилника.

И стигаме до моя любим момент – честитенето на Коледа. Ех, как сме живели досега без стотиците, хиляди картички, ГИФ-чета, стикерчета и емотикончета, които ни заливат. Които някои дори не си правят труда да ги пратят лично, а директно препращат съобщението. Имам усещането, че всички са получили такова с текст „Ако не го препратиш това на 23-има потребители и два трола, виното ти ще се вкисне, печеното ти прасенце ще го тръшне чумата по свинете, а жена ти ще изпадне в ПМС точно на 31-ви!“. А е толкова по-лично да напишете два реда, ако толкова държите да го правите по този начин. Или един ред. Или две думи: „Весела Коледа“; „Честито рождество“; „Бъди здрав“. Е, можете да бъдете и ретро хора, от тия, дето още ползват телефоните, за да звънят. Или пък аналогови – от тия, дето честитят лични. Но, нека не изпадаме в крайности.

И за финал. Пуйка от тофу не е пуйка. Това е нещо с гадно сирене, което дори не е сирене. И ако го снимате, никой трезвомислещек човек няма да го лайкне. Както и веган шкембе – чорбата е проста гъбена супа.

4NG и бъдете здрави!