75 години след Народния съд - памет за убитите и възмездие за живите

 75 години  след разстрелите, извършени след Народния съд, в Бургас бе показано мястото, където са погребани убитите в бургаския затвор. Това са хора от Бургас и региона. Те са заровени в два масови гроба на метри от днешната улица" Лазар Маджаров". Тя разделя к-с "Славейков" и парка срещу бургаската болница. 

 С документ в ръка и с множество въпроси за смъртта  на дядо си, Русин  заедно с други близки на убити днес видя лобното им място. От години той се опитва да узнае историята на този, чието име носи.Човек, който губи живота си не край Драва, където воюва, а зад решетките на бургаския затвор:

Все още това стои в тайна и толкова време след това не можем да разберем къде е гробът на дядо ми. Благодарен съм сега, че има някаква следа. От години се опитваме, в Комисията по досиетата търсих, навсякъде!

Баба ми е останала сама с две деца, всичко е било иззето от тогавашната власт. Враг на народа! А дядо ми се е бил на Драва, има орден със Сталин.Той е бил селянин от с. Звездец.Имал е волове, животни, построил е къща. Народната власт решава да му вземе всичко, това страшно много го е разочаровало. Той прави нелегална група, възхищавал се е на Никола Петков, на Стамболийски , има го в досиетата му, писал е дневник. Това е била причината да бъде арастуван, от групата само той е убит. Другите са осъдени на затвор.

Най-вероятно в гроба до Русин Стоев  Христов е и братът на майката на историка Стоян Райчевски . Именно неговите спомени  и усилията на  художника Митко Иванов разкриват къде са погребани убитите. Райчевски не успя да присъства днес, но Иванов представи  негови спомени и уточни, че за да се локализират гробовете са използвани и стари карти на града:

„Майка ми посещаваше мястото на гробовете, за да отдаде почит на брат си, също разстрелян. Водеше и мен, макар че бях дете и не разбирах точно какво се е случило и се случва.

Беше на това място, където съм застанал сега

(направих 3 снимки, бел. М. И.),

в края на диагоналната алея, която идва от „входа“ на гробището към дн. к-с „Славейков“. Алеята според мен е по същото направление и днес. Кипарисите по нея ги помня ясно, но бяха много малки. Т.е. мястото трябва да е на няколко крачки от дн. транспортна улица - изглежда, че тя не е разширявана. Нямаше надгробия или някакъв друг знак, а само две ниски елипсовидни насипчета като ниски могилки, по няколко метра, много близо една до друга. В два общи гроба са били положени труповете.

Майка ми посади люляк, за да се отбележи и помни мястото. Не зная дали днес още расте, не го виждам сега. Пролетно време може да се провери.“

28.09.2017 г.

Старите гробища на Бургас

 Руска Ахмакова няма близки, които са погребани тук, но е част от хората, които понасят униженията и кошмарите след 1945  :

Ние бяхме репресирани. Баща ми седем пъти е съден, два пъти лежа в затворите.Братовчед имам, младеж. Народният съд го осъди на 15 години затвор, само защото е бил полицай.На майка ми братовчедка, с две малки деца ,нейният съпруг, казаха безследно изчезнал, а разбрахме, че те го удавили край Крайморие.

Не бива да живеем в две Българии, категоричен е Тошко Иванов от СДС:

30 години след 1989 ние продължаваме да се лутаме. Успешните нации като Германия, които осъзнаха същността на националсоциализма, продължиха да се развиват напред.Ние продължаваме да отричаме или да признаваме.Крайно време е обществото да е наясно, през този период са извършени тези престъпления.Да не разделяме България, да я обединим и да продължим напред.

Желанието на близките е на мястото в парка  да бъде изграден паметник, за да не бъдат забравени разстреляните на първи февруари 1945 г..

ПОВЕЧЕ В ЗВУКОВИЯ ФАЙЛ: