Време ли е да ръсим със захар срещу ковид*

Помните ли онова видео на бившия вече премиер от „Арена Армеец“? Която беше оборудвана с легла, за да се превърне, в началото, в място, където да се настаняват карантинирани, а после – да се оборудва и да се трансформира в полева болница, при нужда. Това се случи на 20 март 2020 г. Тогава, за последното денонощие, у нас бяха регистрирани 19 нови случая на ковид. Общият брой е 190. За изминалото денонощие, новите регистрирани са 4922. От болниците вече се задъхват и се спря плановия прием. А спортната зала така и не стана полева болница. Очевидно – нямаше нужда. Нито при миналата вълна, нито при тази. Но това – в София.

Бургас също има своя челен пример. Датата е 28 март 2020 г. В морския град прибират пейките от парковете. Причината – че времето ставало хубаво и хората щели да се събират по тях. В областта, тогава, новите случаи за денонощие са 4. Днес са 271.

Но не само това. Държавата се луташе в странни мерки и ограничения. Затвориха области с КПП-та, а със самолети се прибираха наши сънародници от далеч по-рискови държави и вместо да се карантинират на място, се прибираха по родните си места. Евентуално. А помните ли онези чешмички по спирките в Бургас? Очевидно от тях вече няма нужда, защото сме се научили да се дезинфекцираме.

И така след пролетта, изкарахме едно почти безметежно лято. После дойде есента и зимата, когато линейки хвърчаха от адрес на адрес, местата в болниците бяха кът, недостигът на специалисти и персонал тогава се показа колко е голям и че този дългогодишен проблем накрая ще избухне със страшна сила. И избухна. И сякаш трябваше управляващите – бивши и бъдещи да си извадят поуките от тази криза и поне да задействат някакви реформи. Но не би… През миналата криза, линейките на спешната помощ в град Бургас бяха 5. През настоящата те са… отново 5. В Русе през тази година доставиха по европроект 11 чисто нови. 6 от тях обслужват само крайдунавския град.

Но отмина и тази криза, изкарахме едно още по-безметежно лято. Имаше и забавни моменти – как на някои фестивали ще са задължителни маските. Не, че това се случи, но пък внесе колорит. Но лятото беше проспано и се събудихме през есента със зелени сертификати и слаба ваксинация. Политическото говорене обвини служебното правителство в ниския процес на имунизация, при условие, че той си тръгна нисък и очевидно няма да се разрастне с темповете, с които се желае. И каквито и кампании да се направят, от странни – по-странни, с томболи за часовници, с ваучер за 20 лв. за храна и други подобни, този процес няма да се увеличи. И трябваше да подготвим здравната система за този натиск. А ние останахме със спомена за полевата болница в „Арена Армеец“ и за десетките легла в нея. Но леглата не лекуват, за наше съжаление. Защото, когато мислехме как да внасяме сервитьорки от Беларус и бармани от Украйна, може би трябваше да помислим откъде да си внесем малко лекари и медицински персонал. Или да спрем да събираме капачки за линейки, а да съберем малко повече пари и да си купим лекари. Защото този проблем го неглижирахме с години, въпреки сигналите от съсловието. И сега берем плодовете от него.

Как мислите - време ли е да прибираме отново пейките или закъсняхме? Или да използваме последния си коз - да ръсим със захар срещу коронавирус?

Текстът е авторски коментар! Заглавието е взето от инициатива на кмета на Нова Загора през 2015 г., когато той ръсеше със захар срещу катастрофи.