Гларусът-проблем или емблема на Бургас?

Създаването на работна група, която да изработи мерки за ограничаване на популацията на гларусите на територията на Община Бургас предлагат общински съветници от ДБГ. Според Манол Тодоров и Стоян Грозев птицата създава няколко основни проблема в урбанизираната територия-шум, екскременти, риск от пренос на болести, има агресивно поведение, висок риск от сблъсък на самолети с техния вид.

„Не са единични случаите на нападения над гости или жители на град Бургас от агресивни екземпляри, които се опитват да се домогнат до храна. Имало е случаи дори да кацат в чиниите на хората по ресторантите. По този начин плашат и са неприятни за туристите, което води до финансови загуби за тези заведения,“ се посочва в докладната записка, с която съветниците са оформили предложението си. Те прилагат и опита на други европейски градове в борбата с птицата нашественик като Рим, където е въведена химическа стерилизация на пернатите и Остенде, Белгия, където чрез дрон се отбелязват местата с гнезда на гларуси, а градските власти заменят яйцата с изкуствени.

• Несебърлии искат мерки срещу нашествието на гларусите

Добър пример е решението на Община Бургас да предприеме мерки за управлението на отпадъците и ограничи достъпа до контейнерите за смет, източник на изхранването на гларусите, посочват съветниците на ДБГ, но смятат, че трябва да се направи следващата стъпка, а именно изготвянето на план-програма с мерки за ограничаване на популацията на крайбрежната птица.

Предложението им е бъде създадена работна група с участието на трима съветници, експерти от общината, еколози, РИОСВ, Областна администрация и неправителствени организации.

"Гларусът определено е проблем. Той се храни от места с повишен риск от зараза. Наблюдават се сериозни промени в тяхното поведение. Те вече са се вживяли в ролята на хищници. Не редки са случаите, когато преследват гълъби и други птици. Изтощават ги, догонват ги и ги убиват пред очите на деца и възрастни", посочва Петър Янков от Българското дружество за защита на птиците. По думите му първата стъпка за решаване на проблема вече е направена от Община Бургас, която инвестира в затворени контейнери за смет. Следва да се ограничи и достъпа на птиците до сметищата, за което има технически решения, но те не са никак евтини, добавя експертът:

"Третата стъпка е регулиране на самото размножаване чрез спиране на възможността да отглеждат малките си. Това, което се прави в страни като Гърция и Испания, където имат същия проблем-има си хора, които са обучени-те се качват на покривите с четчица и олио, намазват яйцата в гнездата, птицата не разбира, че зародишът вече няма да се излюпи, мъти, но малки не се излюпват. "

В защита на гларусите се обяви издателят, журналист и общественик Румяна Еманулиду, която живее на последно ниво в кооперация и от години наблюдава отблизо поведението на вида:

"Те не са по-досадни и нахални от човешкия вид, който става враг на цялата природа. Гларусите са чистачите на плажа, има полза от тях. Спасявала съм изпаднали малки гларуси, които отлитат, когато укрепнат. Не са били агресивни, а общуват миролюбиво и са доста интересни. Реакцията на общинските съветници ми се вижда доста емоционална, както е и моята, но си спомням, например, художничката Виолета Масларова колко беше тревожна, когато не ги виждаше и чуваше с месеци. За нея и за много хора Бургас без гларуси не е Бургас."

Сред личностите, носители на духа на Бургас, които Румяна Емануилиду е изследвала, е и Петьо Пандира. В статуията му на бургаския мост той е увековечен с гларус в ръка. Една от култовите му реплики е: "В Бургас бургазлии останахме само аз и гларусите." 

Повече чуйте в звуковите файлове.