Полетът на душата във фотографиите на Галина Ушева

Стари бургаски сгради, изоставени и полуразрушени, опаковани, за да бъдат скрити от погледите, са във фокуса на обектива на Галина Ушева. С търпението на изследовател тя е чакала да й се разкрият детайлите на колони, балкони, прозорци-отломки от един друг живот. Птиците са единствените живи обитатели на тези фотопейзажи. За надслов на картините бургазлийката е избрала стихове на философа, историк, преводач и поет Цочо Бояджиев.  

Изложбата  "Да откриеш свободата" откри заместник-кметът с ресор култура Диана Саватева. В моята лична представа фотографията е свързана с изобразителното изкуство и, както истинското изкуство, добрата фотография няма за цел да ни показва животът такъв, какъвто е, а неговите скрити страни, посочи тя:

„Добрата фотография има за цел да ни отгръща завесата отвъд видимото. Да ни показва тези дребни, но всъщност значителни детайли, които ние забързани в ежедневието нямаме време да видим, така и в тази прекрасна изложба на Галя ние виждаме уж познати неща, а всъщност едни такива скрити детайли, които за да ги осъзнаем, за да ги видим, да ги съпреживеем, трябва да се спрем и да потънем в тях. Благодаря ти, затова, че показваш красивото и красотата на несъвършенството и това е обогатяването, което ние получаваме от твоята изложба.“

Всичко, което виждате в тази зала, може да го видите в радиус от километър и половина, но Галя Ушева прави философски експеримент, коментира журналистът Антони Георгиев:

„Тя вдъхва живот на неща, в които няма живот, къщи, сгради, в които някога е имало живот, но той е преминал и те са в състояние на сладък разпад. Състояние, в което новото е дошло, а старото не си е отишло съвсем. Това е почти религиозно, защото в България, особено в района на Бургас и Странджа, християнството е дошло, преди да си отиде езичеството.“  

Фотографката сподели, че експозицията й е резултат от мъдростта, която е натрупала през годините и насъбраните през дългата пауза и ковид периода сложни емоции:

„Исках да дишам, да общувам, да се изказвам, да бъда дива, щастлива. Дори вятъра, съпротивлението те кара да се чувстваш свободен. За да победиш една рутина, иде ти да разкъсаш мрежите, да се развееш, да извикаш. Да не се откъсваш от миналото, което все пак ти дава сила и това, което се е натрупало да преосмислиш, да можеш да продължиш напред. Колкото повече снимах, толкова потъвах в тази тема. Сградите се превърнаха в едни мои приятели, душевни, абстрактни, сюрреалистични и когато минавах покрай тях започвах да чувам шум, музика, все едно не вървях в града, а в някакъв мой свят, свободен.“

Етюдите по свободно летене на Галя Ушева може да разгледате в галерията на дружеството на бургаските художници.