Елисавета Дачева и театърът между Бургас и Лондон

Режисьор, театрален педагог и кореняк бургазлийка, Елисавета Дачева ръководи театрална работилница в Лондон, където живее от 17 години. Корените й са от артистично семейство. Тя е дъщеря на оперната певица Лилия Дачева и заслужилия артист Цако Дачев-този август отбелязваме 90-годишнината от рождението му и това е един от поводите, който връща Елисавета в родния град. Събитието е на 23 август в Морското казино. Пред БНР-Бургас Дачева анонсира:

„Аз искрено съжалявам, че той не доживя да види колко прекрасен е станал Бургас. Той даде много на града, тук стана заслужил артист, най-хубавите му роли са създадени тук. Едно такова честване, струва ми се е важно, за младите, които идват след нас-по някакъв начин да ги вдъхнови, да видят, че никой и нищо не е забравено и ако си дал на другия, както пее Емил Димитров, ще дойде момент, в който ставаш за пример.“

Честването ще е на 23 август-рождената дата на актьора Цако Дачев. В Морското казино ще има изложба с кадри от спектакли, семейни снимки и негов театрален реквизит.

Самата Елисавета Дачева се хвърля през глава в изкуството едва, когато отива на Острова. Има солидно образование по театрална педагогика и режисура. Специализира в иновативната дисциплина приложен театър. Схващането й за театъра лежи на думите на Шекспир: „Целият свят е сцена и всички ни е сме актьори.“ Разговорът ни се насочва към театралния репертоар у нас и въпроса –не олеква ли той с лесносмилаеми заглавия за публиката:

„Въпросът е от какво има нужда публиката. Културата и преди демокрацията беше започнала да става масова. Ще цитирам Тодор Колев, който казваше: „Горкият, мил нещастен български зрител. Тъкмо го научихме какво е изкуство, тъкмо започна да влиза в залите и да вижда какво му се представя и изведнъж дойде тази чалга, всичко се унищожи и спря да се дават пари за култура.“ Ако искаме да върнем желанието, нуждата на хората от култура, културата трябва да слезе при тях. Аз мисля, че много подценяваме публиката. Тя има нужда от култура, дори и тази нужда да не е осъзната. Когато осигуриш хляба на масата, къщата и покрива, след това идва желанието да изградиш семейство и дом. Веднага след това започваш да имаш нужда от култура във всеки вид.“

Последната, поставена от българската театрална работилница постановка, е по пиесата „От бесилото към безсмъртието“ на Стефан Стайчев за Левски, неговите последни три дни и разпитите му в затвора от Тефик бей. Стайчев я е писал, ползвайки  други български постановки за Апостола и оригиналните записки от архива на Тефик бей, преведени на български език, уточнява Дачева:

„Знаем, че всеки носи Левски в себе си. И извън България много хора знаят името му. В нашата трактовка искахме да покажем Апостола такъв, какъвто го чувстваме и това проработи на сцената, защото видяхме искарата, която прехвърча между нас и публиката.“

До момента представлението са гледали българите в Лондон, Манчестър и Ливърпул. През октомври турнето продължава във Великобритания. Дачева планира спектакълът да бъде показан и в Бургас между 1 и 5 септември.

За това как се прави театър в Лондон и за отношенията между българите зад граница чуйте повече в звуковия файл.