Бургас, морето и неговите трудови хора в жаргона

Бургас, морето и неговите трудови хора живеят и в жаргона. Освен атмосферата на нашето ежедневие, той е и живата ни връзка с миналото.

„Жаргонът след 1989 година много се промени, но не и свързания с морската и рибарската тематика“, казва авторът на книгата „Бургаският жаргон до 1989 г.“ Митко Иванов и добавя: „Бургазлията говори с голяма любов за своите места, а една лингвистична особеност е, че за него те са просто Морската, а не Морската градина, моста, вълнолома, залива.“

Особено богат е жаргонът, когато говорим за голямата вода. Бургазлии я изследват, усещат всяка нейна промяна и резултат от тази им изначална свързаност са хрумвания, които оцветяват езика. Събира ги Митко Иванов: „„Морето е тава“, „морето е паркет“. Има един разточителен израз: „Мравките вода пият“-няколко от моите информатори го употребяват. Идеята е, че то е толкова спокойно, че на брега я няма и онази мъничка вълничка, която създава къдравината на пясъка и мравката може спокойно да отиде да пие вода. Друг е въпросът, че тя не пие морска вода!“

Морските професии в Бургас изчезват, но жаргонът, свързан с тях остава. Параходчия и тираджия са двете основни професии, познати на няколко поколения, свързани с морето и мащабната търговия, тръгваща оттук. Изследователят обаче се натъква на следния факт:

„Сведение от първата половина на 20 век засяга една много специфична професия, свързана с морето, лодкостроенето и подготовката за предстоящия риболовен сезон. Това е калафатенето на лодките. Те са се строели изключително от дървен материал, жив материал, който се разсъхва извън рибния сезон. Затова е необходимо преди пускането на вода тези процепи да бъдат запълнени. Това е ставало с калчища, с трески от тръстика и подходяща смола, най-често катран. Занаятът се е наричал „калафатене“, а човекът, който го практикува „калафатчия“. През първата четвърт на XX век именно в Бургас са били най-добрите специалисти калафатчии.“

Огромно е разнообразието в жаргона, когато става дума за риба. Един думи са станали нарицателни за размера на рибата като „циганка“, други са се превърнали в нарицателно за човек като акулка-умалителното се използва за сексуално агресивна млада жена, „цаца“ е наричан дребен мъж, а „чироз“ слаб човек. Митко Иванов добавя:

„Един пример „царската риба“ мнозина свързан с паламуда, определян като царя на морето, но по-често тук се отнася за барбуна. Според местната градска легенда именно това е рибата, която е била любима на цар Борис III  при едно от няколкото му посещения в града. Много често икономията на езика ражда съкращения-„карида“ е скарида. „Бабакит“ пък е чернокоп. Думата се използва само и единствено в Поморие. Затова и не е включена в това издание на книгата.“

Влизаме вече в сезона на „паламудената треска“-най-щастливият за рибарите период в края на октомври, когато морето е дало изобилен улов. Думата дума отваря и ни води към следващия важен израз от морския жаргон-„Рибарите на брега все радостни песни пеят“-моментът, когато е редно отличният улов да бъде полят в приятелски кръг.

Книгата на Митко Иванов с успех бе представена в Бургас. Предстои и нейната столична премиера. На 29 септември авторът определя среща на бургазлии, отдавна напуснали града, но никога не загубили връзката си с него, както и на всички, за които изследването ще е любопитно проучването. София ще говори на бургаски жаргон на 29 септември от 18 часа в книжарницата на "Витошка" и "Патриарх Евтимий".

Повече чуйте в звуковия файл.