Показват филм, вдъхновен от художника Генко Генков

Филм за едно от знаковите имена в българското изкуство от втората половина на ХХ век, художникът Генко Генков, ще бъде показан в Бургас.

Днес 25 октомври от 18.00 часа в градска художествена галерия „Петко Задгорски” всички ценители на изкуството в Бургас са поканени на филмовата премиера, посветена на големия майстор.

18-минутната лента е част от поредицата „Прочутите непознати”. Снимките са направени в Бургас, София и Сливен. Зад проекта стои бургаският режисьор Тодор Тодоров, а като събеседници във филма ще видим актрисата и режисьор Боряна Пунчева, художникът и директор на Бургаска художествена галерия ‘Петко Задгорски” Георги Динев, изкуствоведът и уредник на Софийска художествена галерия Красимир Илиев и художникът Илиан Урумов.

Събитието е финансирано от Община Бургас по фонд „Култура”, а входът е свободен. На място ще бъдат изложени и шестте картини на Генко Генков, част от фонда на галерия „Петко Задгорски”.

„От големите майстори мога да съпоставя творчеството на Генко Генков към това на Ван Гог. Неговата живопис е експресивна, силна, с дълбоки сложни цветове. Той хвърля емоцията върху платното, затова е труден за имитации, защото малцина са дарени с този заряд”, разказва директорът на галерия „Петко Задгорски” - Георги Динев.

Генко Генко е роден на 1 февруари през 1923 година в село Чоба, Брезовско. Израства в Бургас, където завършва Полукласическата гимназия. През 1948 г. завършва Националната художествена академия при проф. Дечко Узунов. Непримирим характер и дух, Гено Генков често говори срещу народната власт, заради което прекарва две години в затвора в Белене. След като и това не го спира, през 1956 г. го затварят в лудница. Първата му самостоятелна изложба е през 1965 година От 1972 г. е носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" ІІІ степен.

Генко създава предимно пейзажи, които се отличават с характерен авторски почерк, ярък колорит и релефни повърхности. През годините художникът експериментира с различни похвати и техники на работа. През 70-те години разработва възможностите на различните материали, третира маслената боя като акварел, обработва повърхността с пясък или замества четката с нож. През 90-те години използва пигменти, напомнящи керамична глазура.