Броени дни делят бургазлии от премиерата на филма „φ1.618“ и срещата с аниматора Тео Ушев и актрисата Мартина Апостолова – в Културен дом НХК, на 27 ноември, неделя от 18.00 часа. Публиката в залата ще има възможност да задава своите въпроси и да научи любопитни истории от снимачната площадка. Билетите се продават на каса НХК с работно време от понеделник до петък, 10.00-18.00 часа. Входът е с билети.
Най-обсъжданият кино проект през последните две години в България е и първият пълнометражен филм, режисиран от номинирания за „Оскар” Ушев. Филмът е заснет изцяло в България, а част от основните сцени са направени в Бургас – Пантеона и Солниците.
Филмът е вдъхновен от романа „Пумпал“ на Владислав Тодоров, който е и сценарист. Зад камерата застава талантливият оператор Емил Христов, а интересните костюми са дело на Велика Прахова. Главните роли са поверени на Деян Донков и звездата от филма „Ирина“ Мартина Апостолова. Страхотни са ролите на Васил Дуев, Владимир Люцканов, Герасим Георгиев - Геро и Китодар Тодоров. Силни са и участията на популярните лица, които не са професионални актьори – културолога и интелектуалец Георги Лозанов, певицата Сашка Васева и ексцентричния талант Иво Димчев.
Според критици и специалисти сюрреалистичната приказка прави заявка за новаторство в българското кино, като първата фантастична антиутопия, снимана у нас.
Историята разказва за нова нация от вечни, биологически съвършени хора – биотитаните, които се готвят да напуснат Земята завинаги, подготвяйки за мисията кораба „Пумпал“. В тази утопична реалност главните герои Гаргара и Криптон ще се опитат да обърнат историята. Ще преминат през различни приключения в постоянна надпревара с времето и във вечната битка между любовта и злото, човешкото и безскрупулността.
**Теодор Ушев е роден на 4 февруари 1968 г. Син е на художника Асен Ушев. Дипломира се през 1993 г. в специалност „Плакат“ в Художествената академия. В България е известен главно с театралните си афиши от 1990-те години. Понастоящем живее в Монреал, Канада, където създава своите филми в сътрудничество с канадския Национален филмов съвет. От 2010 г. преподава и провежда работилници и майсторски класове в повече от 20 университета и фестивала по света. Филмите на Ушев печелят повече от 80 награди и признания и са показвани в много ретроспективи, включително на фестивала за късометражни филми в Клермон-Феран, Франция. През 2013 г. в официалното си обръщение за откриването на фестивала френската министърка на културата Орели Филипети казва: „Клермон, това е съпротива. Тези думи на Теодор Ушев, автор на невероятния плакат за 2013 г., дават тон на 35-ото издание на фестивала на късометражното кино в Клермон-Феран."През 2013 г. филмът Gloria Victoria е обявен за най-добър анимационен филм на годината в анкета с участието на 15 водещи критици и фестивални директори. Gloria Victoria е номиниран за анимационните награди на Холивуд Annie awards за 2014 г. През 2014 г. Канадският филмов институт издава книга, посветена на творчеството на Ушев. Книгата носи заглавието Dark Mirror: The Films of Theodore Ushev („Тъмно огледало: Филмите на Теодор Ушев“) и е под редакцията на Том Максорли, изпълнителен директор на института. През 2017 г. неговият филм „Сляпата Вайша“, по едноименния разказ на Георги Господинов, е номиниран за наградата на американската филмова академия „Оскар“ за късометражен анимационен филм.
Красимир Каракачанов ще представи в Бургас новата си книга „Външнополитическата дейност на ВМРО (1893 – 1944 г.)“ утре. В научния труд на Каракачанов, който е д-р по международно право и международни отношения, са представени външнополитическата дейност на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) от създаването ѝ в..
Арестуван е известният диригент и директор на Театрално-музикален филхармоничен център в Разград Левон Манукян. Досъдебното производство е наблюдавано от Окръжната прокуратура в Пловдив. Разследването е за длъжностно присвояване и пране на пари и по него са задържани още трима души. Според държавното обвинение извършените престъпления са свързани с..
Община Сливен, в партньорство с Художествена галерия „Димитър Добрович, организира за тридесети път традиционния конкурс за детска рисунка „Аз и моят град“. Тази година конкурсът се посвещава на 190 години текстилна индустрия. Участниците са разделени в следните възрастови групи: деца до 7 години; І-ІІклас; ІІІ-ІV клас; V-VІ клас; VІІ-VІІІ..
„Това си е между мен и Господ“ е заглавието на първата стихосбирка на Екатерина Капрова. Тя се появява след две книги с разкази „Роуз вълшебната ми кръстница“ и „Роуз и други вълшебни кръстници“, които критиците определят като „магически реализъм“. Журналист с дългогодишна практика, Капрова в момента отговаря за „Връзките с обществеността“ на..
Националният поетичен конкурс „Непознати улици“ за осма поредна година предизвиква учениците от цялата страна да изпратят свои стихове на свободна тематика. В него могат да участват пишещи момичета и момчета от VII до XII клас. Началото е поставено през 2012-та, когато излиза стихосбирка на Мария Мутафчиева с нейни ученически стихове...
Последният труд на Агоп Мелконян под заглавие „Душата на арменеца: Очерци за историята на арменската литература” ще бъде представен в Регионалната библиотеката на Бургас от 18.30 часа. Книгата включва лекциите на известния писател-фантаст, поет, журналист, преводач и преподавател като са представени основните етапи от развитието на..
XIII издание на традиционния национален фестивал „Сребро в косите, песен в душите край морето на Бургас“ ще се проведе днес и утре - 1 октомври, в Културен дом НХК. Всяка година Бургас отбелязва Международния ден на възрастните хора с този мащабен, цветен и усмихнат музикален форум, който дава сцена на състави от пенсионерски клубове и читалища от..
Бургазлията Самуел Мануелян влезе в новия сезон на "Гласът на България". На кастингите на тъмно 35-годишният певец с китара впечатли звездното жури с..
Арестуван е известният диригент и директор на Театрално-музикален филхармоничен център в Разград Левон Манукян. Досъдебното производство е наблюдавано от..
Последният труд на Агоп Мелконян под заглавие „Душата на арменеца: Очерци за историята на арменската литература” ще бъде представен в Регионалната..