Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Стоян Панчев: Не трябва да се избързва за влизане в еврозоната догодина

Стоян Панчев
Снимка: БГНЕС



В първата седмица от въвеждането на еврото в Хърватия се наблюдава поскъпване на стоки и услуги. От първи до 15 януари там разплащанията ще се извършват и в куни, и в евро. Рестото се връща в евро, за да може постепенно хърватската  парична единица да бъде изтеглена. В търговските банки обмяната ще продължи до края на тази година. Преди обаче да бъде въведена общата европейска валута в страната имаше инфлация, цените на хранителни продукти се повишиха с над 13% за октомври и ноември 2022 година. Такава инфлация ли да очакваме и ние, ако бъде въведено еврото и у нас, коментарът в предаването „Експертът говори“  е на Стоян Панчев, председател на УС на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), създаден у нас преди 12 години.  

Стоян Панчев е анализатор и икономист, прави различни прогнози за бюджета, еврото и инфлацията. Какво се случва в момента в Хърватия след въвеждането на еврото от началото на януари. Ще се случи ли това и при нас? Какви дейности развива още ЕКИП? Отговорите от експерта:

„В момента се занимаваме с провеждането на най-различни анализи, като нашата специализация е в сферата на паричната теория, на здравеопазването, на публичните финанси.  Правим и например прогнози за инфлацията, за бюджета, за еврото. От друга страна работим и с компании, които имат специфични изчисления и модели. 

Това, което става в Хърватия е очаквано, що се отнася за нашата група в ЕКИП. Там в момента изпитват първия скок в цените след превалутирането в евро. Този скок е познат на хората като скок (инфлация) от закръгляне нагоре след преминаване в еврото. Това правят основно търговци на дребно, които завишават леко нагоре цените, което е наблюдавано и в почти всички страни в еврозоната.  Концентрирано е в цени на хранителни стоки и напр. фризьорски услуги. Когато бъде изчислено на база на годишната инфлация се простира на около 0,3% и 0,5%. 

Има и голям скок в цените на конкретни стоки, например в Хърватия лукът е скочил като цена с 25%, някои тестени изделия с над 37 на сто. В кафето има много голям скок, дори с над 20% скок в цените. 

Трябва да се знае от хората, че този първоначален скок в цените не е единствен. На практика това стана на третия ден в Хърватия.  По-големият и по-опасен скок  ще се случи в следващите няколко години. Той ще е вследствие на цялостната промяна на паричната система. 

При нас също ще има промяна ако влезем в еврозоната, защото в момента сме във валутен борд. 

Скокът на паричното предлагане през последните две години води и до скок в цените. Това е големият скок в инфлацията.

Ако погледнем страни като Естония и Литва, това са държавите с най-висока инфлация в момента. Те са били във валутен борд, след това са въвели еврото и това доведе в Естония 10% ръст на инфлацията. 

Трябва да кажем, че не е сигурно, че ще влезем в еврозоната през 2024 година. Има редица неща, които трябва да се случат преди това да стане. На този етап според нашите прогнози и данните, които имаме не отговаряме на критерия за инфлацията например. 

Виждам и определени инициативи в посока на организирането на референдум, който в други страни като Дания и Швеция е спрял влизането в еврозоната.  Затова не можем да кажем, че и при нас със сигурност ще се случи въвеждането на еврото. А ако това стане е много вероятно да имаме и в България двата вида скок на цените. Първо, този от закръглянето (превалутирането), който коментираме за Хърватия, както и вторият, който е вследствие на генералната смяна от валутен борд в евро. 

Има доста социологически проучвания през последните години за нагласите на хората. Те показват, че 50-60% от българите са против, около 20-25% са „За“, а останалите не са сигурни дали искат тази замяна на лева с евро. Притесненията на хората са основно в скока на цените.

Пътят, по който е тръгнала Румъния е разумен, защото те ще изчакат за премине голямата инфлационна криза. Към 2029 година отново ще коментират темата, което е и по-правилното. Не виждам защо трябва да бързаме за 2024 година“, посочи още експертът. 

Чуйте повече по темата в разговора на Свобода Атанасова със Стоян Панчев.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините в развитие можете да следите и в нашата Facebook страница, както и в Twitter. Последвайте ни и в Instagram и YouTube за различния поглед на събитията от деня.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Протест на зърнопроизводители.

Зърнопроизводителите с критики към проектобюджета и в готовност за протести

Националната асоциация на зърнопроизводителите разкритикува остро проекта за държавен бюджет за 2025 година, внесен от Министерството на финансите за обсъждане в Народното събрание и обяви готовност за протест на зърнопроизводителите в цялата страна. Те – според становището ѝ – „ ще отстояват с всички законови средствата правото си на поминък и..

публикувано на 11.12.24 в 16:54
Броят на семейните фирми в Бургас се увеличава, но бизнесът  още не се е възстановил до предпандемичните нива.

Бизнесът в Бургас се възстановява, но не е стигнал нивото си отпреди пандемията

Бургас е на четвърто място сред всички 28 области в България по брой на семейните фирми. Това показват данни на Териториално статистическо бюро - югоизток към Националния статистически институт, което публикува данните за 2023 г.  Тогава в област Бургас са функционирали 6 815 фамилни предприятия, с 2,3 на сто повече от предходната година. Те са 6,4 на..

публикувано на 11.12.24 в 15:43
снимката е илюстративна

Министрите одобряват добавките за Рождество за най-бедните пенсионери

След като социалните партньори обсъдят проекта на държавен бюджет за следващата година, служебното правителство ще го приеме на днешното си заседание и го внася за окончателно одобрение в Народното събрание. НСТС обсъжда на извънредно заседание проектобюджет 2025 Освен това, министрите ще одобрят изплащането на добавки за най-бедните пенсионери...

публикувано на 11.12.24 в 09:19

До лятото трябва да бъде увеличена площта на резерват "Пясъчната лилия" на Каваци

Обществено обсъждане за увеличаване на площта на резерват „Пясъчната лилия“ на Каваци –Север се проведе днес в Созопол. То премина без дебати.На него присъстваха общински съветници и представители на институции. Инициатор на проекта за разширението е бургаската екоинспекция, която се грижи за резервата. Решението трябва да бъде взето от..

публикувано на 10.12.24 в 17:49

Започва новата кампания за престижната световна награда „Син флаг“

Всички български плажове, яхтени пристанища и плавателни съдове, които желаят да бъдат сертифицирани и отличени със "Син флаг", могат да подадат кандидатурите си до 20 януари 2025 година, съобщават от организацията. Националното жури за избор на българските претенденти за "Син флаг" ще заседава в началото на февруари. В програмата „Син флаг“..

публикувано на 10.12.24 в 17:21

Искат защита на европейските фермери от навлизането на евтина стока от Латинска Америка

Търговското споразумение между Европейския съюз и страните от Латинска Америка – Меркосур създава риск част от европейските фермери да бъдат изтласкани от пазара с навлизането на по-евтина вносна продукция. Това заявяват от Националната асоциация на зърнопроизводителите, които изпратиха становище до земеделския министър с искане за защита на..

обновено на 10.12.24 в 17:08

Управлението на Атанасовското езеро: кой и с какви средства ще го прави

До 15 декември в РИОСВ – Бургас могат да се изпращат препоръки за коригиране на Актуализирания план за управление на поддържан резерват "Атанасовско езеро".   При второто му обществено обсъждане обаче не стана ясно кой ще изпълнява плана и от къде ще дойде финансирането на грижите за резервата . Тази година приключи 6-годишният..

обновено на 10.12.24 в 16:25