За първите великденски картички в България

Снимка: Издателство „Изток-Запад“

През 60-те години на XIX в. в Западна Европа се появяват т. нар. „отворени пощенски карти“ –картички без плик, с адреси на получателя и изпращача от едната страна и текст от другата, предтечи на поздравителните. След известно колебание, свързано с това, че всеки може да прочете какво пише подателят, изпращането им става масово, а България е една от първите държави в Европа, която разрешава производството и изпращането на пощенски картички.

Българските картички от този тип се появяват веднага след Освобождението – през 1879 г., а малко по-късно навлизат и познатите ни празнични честитки. За съжаление, липсата на какъвто и да е интерес към тях досега прави невъзможно проучването или събирането им.

„В България нямаме нито една държавна колекция, възможно е у някои колекционери да има такива сбирки, но те са недостъпни – обяснява д-р Петър Величков, литературен историк, журналист и поет, който пръв събира в книга великолепни образци на великденско-пролетни картички, останали в България. – В целия свят, включително и у нас, тази картичка има задача да бъде изпратена и да достави радост на този, който я получава, след което обикновено се изхвърля. Но тъй като тези картички са били мили спомени за получателите, много от тях са ги съхранявали и така те са достигнали до нас.“

Първата българска великденска картичка, която притежава колекционерът, е от 1898 година. Представлява цветна литография на сцена на Христовото Възкресение в серия от картини. Текстът на лицевата страна гласи: „Христос Воскресе!“ и е отпечатана в гр. Самоков от издателство „Братя Лесичеви“.

В луксозното и най-пълното до този момент издание „Великденски и пролетни картички от Третото българско царство“ (1878-1946) преобладават западноевропейските образци, основно от Германия, която е първенец по производство, качество и разпространение. Около 1910 г. български книжари и продавачи на илюстрирани великденски картички започват да поръчват специални тиражи за България с надпис на български език. През целия период честитките често са орелефни (вълнообразни по края – бел.ред.), цветни, с характерни сюжети – деца, великденски заек, червено яйце, пиленца, кокошки, агнета, букети. Малко са религиозните сюжети около разпятието и възкръсването на Иисус Христос.

През 20-30 години на миналия век обаче в България се появяват детски списания и книги, илюстрирани от известни български художници като Вадим Лазаркевич, Илия Бешков, Георги Атанасов и др. Именно този интерес към детската илюстрация предопределя и големия бум на оригиналните вече български великденски и пролетни честитки.

„Аз започнах да събирам тези картички главно заради българския момент в тяхната история – споделя д-р Петър Величков в интервю на Десислава Семковска от Радио България. – Българските художници привнасят много нови моменти от фолклора, от етнографията, от типажа на лицата, те са с по-свежи цветове и много по-голямо изкуство. Неслучайно българската картичка става изключително популярна, така че западноевропейската ѝ отстъпва своето място. Някои от картичките на Георги Атанасов със своя златен печат, свежест на цветовете, прекрасни моменти от Великден, Гергьовден, други пролетни празници - нямат равни.“

В периода след 1944 (до 1989) г., когато религията е забранена и празници като Коледа и Великден също не са желани, тези картички преминават в нелегалност. Много художници рисуват на ръка един и същи сюжет 50-100 пъти, честитките се продават на черно или се подаряват на приятели.

„Този момент от историята на великденската картичка трудно може да се възстанови, макар че след 1989 г. много от тях излязоха на антикварния пазар – категоричен е д-р Величков. – Надявам се някой от по-младите хора някой ден да се посвети и разгледа тази картичка в цялата ѝ пълнота. Тя не е по официален повод, тя е един интимен момент, в който подателят иска да зарадва получателя. Доколко е успял – не знаем, но гледайки самата картичка и изображението на нея и текста, който той е написал, навлизаме в едни душевности, интимни преживявания, които са малко чужди за съвременния човек, но не е лошо да си ги припомним.“

Снимките са любезно предоставени от издателство „Изток-Запад“