Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В Месеца на Земята WWF разказва за възстановяването на Драгоманското блато

5
Снимка: WWF

Блата, мочурища, торфища, заливни низини и езера – над 90% от влажните зони в Европа днес са пресушени. В резултат редица екосистеми деградират, а много растителни и животински видове са изложени на сериозен риск. Застрашени сме също и ние. Загубата на природа води до влошаване качеството на екосистемните услуги, на които сме свикнали да разчитаме. Най-видимите последици от това са по-големият брой наводнения, слягането на почвата и влошаването качеството на водата. Учените предупреждават още, че тези промени ще ускорят измененията в климата в ущърб на природата и на всички нас.


Историята на Драгоманското блато

Разположено на 35 км от София, през миналия век Драгоманското блато е почти напълно пресушено за земеделски цели след изграждането на отводнителни канали и помпена станция. През януари 2020 г. мащабен горски пожар унищожи над 80% от неговата растителност. Днес Драгоманското блато е изправено пред заплахи като замърсяване, еутрофикация, засушавания и загуба на местообитания. Засегнати са редица животински и растителни видове, сред които алдровандата, големият воден бик, голямата бяла чапла, белооката потапница, европейската видра и др.

През последните 30 години Драгоманското блато бавно възвръща своя хидрологичен режим, но след десетилетия на деградация процесът на възстановяване на природното местообитание продължава и досега. Днес то е част от европейската екологична мрежа „Натура 2000“, както и от Европейския зелен пояс. През 2011 г. е обявено за влажна зона с международно значение съгласно Рамсарската конвенция.


„Съставени от разнообразни екосистеми като торфища, блата и крайбрежни естуари, влажните зони са дом на 40% от видовете в света. Те улавят и съхраняват въглерод, премахват замърсителите на околната среда и предпазват местните хора от наводнения. Поради сложния си състав, те са особено уязвими, поради което са на път да изчезнат в Европа. Това би довело до загуба на екосистемни услуги, свързани с регулиране на местната температура, задържане на парникови газове и осигуряване на местообитания.“, коментира експертът от програма „Води“ на WWF Иван Христов.

Бъдещето на Драгоманското блато В рамките на проекта WaterLANDS WWF работи рамо до рамо със Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, чиито специалисти имат богат опит на територията на Драгоманското блато. В следващите четири години двете организации ще проведат дейности на терен, които допринасят към процеса на възстановяване на влажната зона. Планира се отстраняването на част от растителната маса (тръстика, папур), както и проучване на начини за оползотворяването ѝ в селското стопанство. С цел намаляване замърсяването с торове, използвани върху съседните обработваеми земи, ще се изградят три буферни зони. Чрез мониторинг ще се проследява нивото, температурата и мътността на водата, както и местообитанията на рибите и водолюбивите птици. Възстановяването и разширяването на туристическата инфраструктура, разрушена от пожара през 2020 г., също е сред планираните дейности.


Природозащита и изкуство

Възраждането на Драгоманското блато ще бъде увековечено от талантлив визуален артист, който ще пресъздаде процеса, смесвайки в произведенията си природозащитните, социалните и икономическите аспекти на възстановителната дейност. Творбите, обединяващи изкуство, наука и теренна дейност, ще бъдат представени през 2026 г. в Драгоман и София. Ангажирането на местните общности и заинтересованите страни в процеса на възстановяване е изключително важно, тъй като той цели да постигне не само съживяване на природата, но и бъдещи социално-икономически ползи за населението.


Всеки може да стане част от каузата на WWF да опазва дома на дивите животни в България, като се включи в кампанията „Общ дом. Общо бъдеще“. Вижте как на wwf.bg/zakrilnik.

Кампанията се реализира със съдействието на Столична община и безвъзмездната медийна подкрепа на: НОВА, Българска телеграфна агенция, БНР, БНР-Благоевград, БНР-Бургас, БНР-Варна, БНР-Видин, БГ радио, ClubZ.bg, Obekti.bg, OFFNews.bg, Podtepeto.com, Sinoptik.bg, Programata.bg, GoBio.bg, ТВ Туризъм и See.bg


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините в развитие можете да следите и в нашата Facebook страница, както и в Twitter. Последвайте ни и в Instagram и YouTube за различния поглед на събитията от деня.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Силвия Рашкова за подводния свят и предизвикателствата в гмуркането на 67 метра дълбочина

Силвия Рашкова, освен родом от Бургас, е и още по-свързана с водата, тъй като е национален рекордьор в няколко дисциплини по свободно гмуркане. Наскоро тя добави още 5 рекорда в колекцията си, която вече наброява цели 13. Нейно лично постижение е 67 метра, като вече гледа към 70. Силвия Рашкова с 5 национални рекорда на Световното..

публикувано на 02.11.25 в 12:30

Семейство двугърби камили е новата атракция в Зоопарк Бургас

Три двугърби камили – майка, баща и тяхното малко – са новите обитатели на Зоопарк Бургас. Родителите се казват Кали и Фреди, а тяхното дете все още няма име и очаква своя осиновител, който ще може да го избере. Камилите са в отлична форма и вече се чувстват добре в новия си дом. Те разполагат с повече от пет декара площ, където свободно се разхождат..

публикувано на 29.10.25 в 16:00

"Деултум посреща Свирепия" - роман, провокиран от най - стария римски град в българските земи

Историческият роман „Деултум посреща Свирепия“ на Ирина Вагалинска е втората й книга от литературната поредица „Провокирано от археологията“. Първата „Мистерии в Хераклея Синтика“ се радва на голям читателски интерес и е посветена на и проучванията в античния град край Петрич. Действието във втората книга се развива в Деултум,..

публикувано на 29.10.25 в 09:20
Тръноопашат потапник

Нов рекорден брой тръноопашати потапници в Бургас

Над 4600 тръноопашати потапници са били регистрирани в езерата около Бургас, съобщават от Българското дружество за защита на птиците.  Тръноопашатата потапница е световно застрашен вид със силно намаляваща популация. В света са останали между 5300-8700 възрастни индивида. Зимуващата популация в Европа е оценена на между 7500 – 15 900 индивида. У нас те..

публикувано на 27.10.25 в 15:30

Фестивал на хляба за първи път в Бургас

Димитровска питка с ябълка, баница с агнешки дреболии, страджански зелник и хлебчета с бекон и карамелизиран лук бяха част от изкушенията в първия фестивал на хляба "Българщина" в Бургас. Той се проведе в двора на Гимназията по туризъм "Проф. д-р Асен Златаров" и е посветен на големия християнски празник Димитровден. Инициативата е на фондация "Евгени..

публикувано на 25.10.25 в 15:31

Питка с ябълка, зелник и хлебчета с бекон на Фестивал на хляба в Бургас

Димитровска питка с ябълка, Странджански зелник, хлебчета с пушен бекон са част от печивата, които ще бъдат представени на провеждащия се в Бургас фестивал на хляба „Българщина“.  Освен учениците на Професионалната гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“ в кулинарното изложение участие ще вземат и членове на Тракийското дружество „Екзарх Антим..

публикувано на 25.10.25 в 09:34

Фотоизложба разказва за облика на Айтос в миналото

Фотоизложбата „Айтос в обектива на миналото“ ще бъде открита в навечерието на празника на града – Димитровден. На 8 пана са представени снимки и картички, които показват облика на Айтос от края на XIX и през XX век. Колекцията е събирана в продължение на 7 години. Нейни създатели са Ангел Тодоров и Богдана Железова.   „Идеята е на..

публикувано на 24.10.25 в 09:40