Блата, мочурища, торфища, заливни низини и езера – над 90% от влажните зони в Европа днес са пресушени. В резултат редица екосистеми деградират, а много растителни и животински видове са изложени на сериозен риск. Застрашени сме също и ние. Загубата на природа води до влошаване качеството на екосистемните услуги, на които сме свикнали да разчитаме. Най-видимите последици от това са по-големият брой наводнения, слягането на почвата и влошаването качеството на водата. Учените предупреждават още, че тези промени ще ускорят измененията в климата в ущърб на природата и на всички нас.
Историята на Драгоманското блато
Разположено на 35 км от София, през миналия век Драгоманското блато е почти напълно пресушено за земеделски цели след изграждането на отводнителни канали и помпена станция. През януари 2020 г. мащабен горски пожар унищожи над 80% от неговата растителност. Днес Драгоманското блато е изправено пред заплахи като замърсяване, еутрофикация, засушавания и загуба на местообитания. Засегнати са редица животински и растителни видове, сред които алдровандата, големият воден бик, голямата бяла чапла, белооката потапница, европейската видра и др.
През последните 30 години Драгоманското блато бавно възвръща своя хидрологичен режим, но след десетилетия на деградация процесът на възстановяване на природното местообитание продължава и досега. Днес то е част от европейската екологична мрежа „Натура 2000“, както и от Европейския зелен пояс. През 2011 г. е обявено за влажна зона с международно значение съгласно Рамсарската конвенция.
„Съставени от разнообразни екосистеми като торфища, блата и крайбрежни естуари, влажните зони са дом на 40% от видовете в света. Те улавят и съхраняват въглерод, премахват замърсителите на околната среда и предпазват местните хора от наводнения. Поради сложния си състав, те са особено уязвими, поради което са на път да изчезнат в Европа. Това би довело до загуба на екосистемни услуги, свързани с регулиране на местната температура, задържане на парникови газове и осигуряване на местообитания.“, коментира експертът от програма „Води“ на WWF Иван Христов.
Бъдещето на Драгоманското блато В рамките на проекта WaterLANDS WWF работи рамо до рамо със Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, чиито специалисти имат богат опит на територията на Драгоманското блато. В следващите четири години двете организации ще проведат дейности на терен, които допринасят към процеса на възстановяване на влажната зона. Планира се отстраняването на част от растителната маса (тръстика, папур), както и проучване на начини за оползотворяването ѝ в селското стопанство. С цел намаляване замърсяването с торове, използвани върху съседните обработваеми земи, ще се изградят три буферни зони. Чрез мониторинг ще се проследява нивото, температурата и мътността на водата, както и местообитанията на рибите и водолюбивите птици. Възстановяването и разширяването на туристическата инфраструктура, разрушена от пожара през 2020 г., също е сред планираните дейности.
Природозащита и изкуство
Възраждането на Драгоманското блато ще бъде увековечено от талантлив визуален артист, който ще пресъздаде процеса, смесвайки в произведенията си природозащитните, социалните и икономическите аспекти на възстановителната дейност. Творбите, обединяващи изкуство, наука и теренна дейност, ще бъдат представени през 2026 г. в Драгоман и София. Ангажирането на местните общности и заинтересованите страни в процеса на възстановяване е изключително важно, тъй като той цели да постигне не само съживяване на природата, но и бъдещи социално-икономически ползи за населението.
Всеки може да стане част от каузата на WWF да опазва дома на дивите животни в България, като се включи в кампанията „Общ дом. Общо бъдеще“. Вижте как на wwf.bg/zakrilnik.
Кампанията се реализира със съдействието на Столична община и безвъзмездната медийна подкрепа на: НОВА, Българска телеграфна агенция, БНР, БНР-Благоевград, БНР-Бургас, БНР-Варна, БНР-Видин, БГ радио, ClubZ.bg, Obekti.bg, OFFNews.bg, Podtepeto.com, Sinoptik.bg, Programata.bg, GoBio.bg, ТВ Туризъм и See.bg
След традиционния за Бургас уикенд на тема "Етно" и мидени деликатеси, следва Палеоуикенд. Акцентът в него ще бъде организираният от Регионален исторически музей - Бургас и Националния природонаучен музей при БАН Палеофест 2024. Лекции, изложби и открити уроци по рисуване ще пренесат всички жители и гости на града с машина на времето хилядолетия..
Стара сграда на ул. „Фердинандова“ в Бургас е изцяло реставрирана, съобщават от Община Бургас. Преди това тя беше в лошо състояние. Поради тази причина Общината е издала предписание преди няколко години. Собствениците на сградата са я възстановили изцяло със собствени средства. От Община Бургас посочват, че имат готовност да съдействат при..
Второ допълнено издание на книгата на Митко Иванов „Бургаският жаргон до 1989“ ще бъде представено от 18.30 часа в двора на Регионалната библиотека в Бургас. Изданието е богато илюстрирано с документални снимки, към него има и речник. Над 350 думи, които носят специфичния дух и атмосферата на морския град и неговите хора, допълват..
Пред многобройна публика в двора на Етнографския музей днес бе направена демонстрация на арменска кухня. Събитието е част от инициативата Етнокухня на регионалния музей и е свързано с проекта „Старият Бургас през погледа на д-р Мелконян“. В него Църковното настоятелство към Арменската апостолическа православна църква „Сурп Хач“ е партньор на..
Голям Еньовденски венец от 77 билки и половина, сплете Етнографският музей в Бургас, спазвайки традицията. Деца и възрастни минаха през него три пъти за здраве. Вярва се, че на този ден от годината слънцето свети и топли по един особен начин, а магическата сила на билките е най-силна рано сутрин. Затова и преди първите лъчи на..
В южните части на Бургаския залив има местност, където морето се врязва между тръстиките край малка рекичка. Това е "Циганският залив". Името е старо и носи спомена за годините, когато на това място са се разтоварвали кораби с въглища. Това място сега е рибарското селище Ченгене скеле. То води началото си от седемдесетте години на ХХ век,..
Артистични и провокативни облекла представиха студенти от специалност „Моден дизайн“ към бургаския филиал на художествената академия. Проектът „Мода без граници“ показа нетрадиционния подход на младите хора към модата и наученото в академията – преплитане на материи, асиметрични форми и специални техники. За годишното модно ревю разказва един от..
Стара сграда на ул. „Фердинандова“ в Бургас е изцяло реставрирана, съобщават от Община Бургас. Преди това тя беше в лошо състояние. Поради тази причина..