Има или няма дюни извън плажа на къмпинг "Каваците"?

Въпросът има или няма дюни на къмпинг "Каваците" извън плажните ивици вече десетилетия буди страсти и остава нерешен. Периодично се публикуват информации за сложния казус с дюните и тяхната площ (вижте тук и тук).

Много са интересите, които ще  бъдат засегнати при каквото и да е решение на въпроса - държавата, частните собственици, екологичните организации. Към момента вече има становища на три експертни комисии и три съвсем различни заключения.

Твърдение: Извън плажните ивици няма дюни на къмпинг "Каваците"

Обект на спора не са пясъчни дюни на плажните ивици, а се спори за природни образувания извън плажовете, обособени като "Каваци-север" и "Каваци-юг". Три различни екипа от експерти в назначени 3 комисии са посочили 3 различни варианта на граници на пясъчните дюни.

През ноември 2021 година първата комисия казва, че пясъчните дюни са на площ от 786 кв. метра. Това решение е оспорено от Института по океанология. Така се стига до назначаването на втора комисия, която през месец юли 2022 година посочва, че площта на пясъчните дюни в обследвания район е 31 202 квадратни метра или дюните обхващат почти целия терен. В изготвянето на този доклад са участвали експерти от БАН, но експертният документ не стига до МОСВ и не е разглеждан от комисията за специализираните карти и регистри от ЗУЧК. Така се стига до назначаването и на 3-та комисия. Отново през миналата година, но през октомври, тя излиза със становище, в което намалява значително площта на дюните и казва, че те заемат територия от 11 410 кв. метра.

Освен тези противоречиви решения, директорът на екоинспекцията в Бургас Павел Маринов на 3 април издава заповед, според която урегулирането на частни имоти в района на дюните не подлежи на екооценка. За решението си той се позовава на ОУП на Созопол, който предвижда курортно строителство извън плажните ивици на къмпинг "Каваците" и за него има изготвена екооценка. Кметът на Созопол Тихомир Янакиев посочва, че коренът на проблема е в решението тези земи да бъдат върнати на частни собственици, вместо да бъдат оставени като държавна собственост. По думите му, в старите времена повечето лозя в района са били върху пясъци.

Междувременно Българската фондация "Биоразнообразие" оспорва решението на регионалната екоинспекция в Бургас, според което в района на къмпинг "Каваците" може да се строи без екооценка. От сдружението оспорват и решението на последната комисия, според която дюните в района заемат незначителна площ. Според еколога Спас Узунов се търси начин тези дюни да не бъдат определяни като дюни, което ще позволи тяхното застрояване. По думите му последното картиране на района е извършено от хора, които нямат необходимата специализация, а в комисията е имало компютърен специалист.

На 6 април областният управител на Бургас Мария Нейкова изпраща становище до Министерството на околната среда и водите относно сложния морски казус с дюните край къмпинг "Каваците".  Според нея буди съмнение, че в заключението на последната комисия с протокол от края на март тази година представителят на МОСВ подписва протокола с особено мнение. До областния управител са изпратени сигнали, придружени със снимки, според които дюните са с по-голяма площ от това, което е посочено. Според нея министърът трябва да сформира нова комисия и тогава да се вземе решение има или няма дюни и ако има с каква площ са те.

Заключение

Твърдението, че няма дюни на къмпинг Каваците извън плажните ивици не може нито да бъде потвърдено, нито отхвърлено.

Казусът с къмпинг "Каваците" стои нерешен повече от 30 години. През 1985 година има заповед на комитета за околна среда, с която се обявява за защитена местност с дюни "Каваците-юг", а "Каваците-север" се предвиждат за курортна дейност. Оттогава до днес продължават споровете. Петнадесет (15) са частните собственици на терени, засегнати от решенията на държавните институции. Ако те не бъдат обезщетени от държавата, споровете ще продължат до безкрай.

--------------------

Този материал е изготвен по проекта "Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда" (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация "Калуст Гулбенкян" (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).

Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck