В навечерието на празника, на който честваме делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, акцентираме върху създателите на глаголицата. Един от техните изследователи е Димо Чешмеджиев. Той е професор в Кирило-Методиевия научен център в БАН, професор в Пловдивския университет, гост-лектор в Сорбоната в Париж, в университетите на Венеция, Нитра, Лодз и Рим. Преди дни той говори в Бургас за историите и легендите за Кирил и Методий.
Най-големият мит за тях, който е развенчан през годините, е че те са българи. Това коментира проф. Димо Чешмеджиев. Няма сведения за това дали са българи, дали са славяни, посочи той и добави:
„Самият факт, че българи ги наричаме, няма как да стане. По това време българи са прабългарите, когато те са живи и здрави и работят. Има славянска, гръцка хипотеза, има арменска, ако щете, има еврейска хипотеза. Колкото искате хипотези има. Хипотезата за българското потекло е най-ранната. В най-ранните паметници никъде не се казва, че са българи. Даже няма една дума да се каже, че те са били в България. Не знам дали са идвали даже. Защото може дори за Моравия да са минавали през някакви други места“, посочи проф. Чешмеджиев.
Първите идеи, че имат някаква връзка с българите, са някъде от 11 век, посочи историкът. Те са отразени в някои паметници, добави проф. Чешмеджиев. Интервю с него можете да чуете в прикачения файл.
Красимир Каракачанов ще представи в Бургас новата си книга „Външнополитическата дейност на ВМРО (1893 – 1944 г.)“ утре. В научния труд на Каракачанов, който е д-р по международно право и международни отношения, са представени външнополитическата дейност на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) от създаването ѝ в..
Арестуван е известният диригент и директор на Театрално-музикален филхармоничен център в Разград Левон Манукян. Досъдебното производство е наблюдавано от Окръжната прокуратура в Пловдив. Разследването е за длъжностно присвояване и пране на пари и по него са задържани още трима души. Според държавното обвинение извършените престъпления са свързани с..
Община Сливен, в партньорство с Художествена галерия „Димитър Добрович, организира за тридесети път традиционния конкурс за детска рисунка „Аз и моят град“. Тази година конкурсът се посвещава на 190 години текстилна индустрия. Участниците са разделени в следните възрастови групи: деца до 7 години; І-ІІклас; ІІІ-ІV клас; V-VІ клас; VІІ-VІІІ..
„Това си е между мен и Господ“ е заглавието на първата стихосбирка на Екатерина Капрова. Тя се появява след две книги с разкази „Роуз вълшебната ми кръстница“ и „Роуз и други вълшебни кръстници“, които критиците определят като „магически реализъм“. Журналист с дългогодишна практика, Капрова в момента отговаря за „Връзките с обществеността“ на..
Националният поетичен конкурс „Непознати улици“ за осма поредна година предизвиква учениците от цялата страна да изпратят свои стихове на свободна тематика. В него могат да участват пишещи момичета и момчета от VII до XII клас. Началото е поставено през 2012-та, когато излиза стихосбирка на Мария Мутафчиева с нейни ученически стихове...
Последният труд на Агоп Мелконян под заглавие „Душата на арменеца: Очерци за историята на арменската литература” ще бъде представен в Регионалната библиотеката на Бургас от 18.30 часа. Книгата включва лекциите на известния писател-фантаст, поет, журналист, преводач и преподавател като са представени основните етапи от развитието на..
XIII издание на традиционния национален фестивал „Сребро в косите, песен в душите край морето на Бургас“ ще се проведе днес и утре - 1 октомври, в Културен дом НХК. Всяка година Бургас отбелязва Международния ден на възрастните хора с този мащабен, цветен и усмихнат музикален форум, който дава сцена на състави от пенсионерски клубове и читалища от..
Бургазлията Самуел Мануелян влезе в новия сезон на "Гласът на България". На кастингите на тъмно 35-годишният певец с китара впечатли звездното жури с..
Арестуван е известният диригент и директор на Театрално-музикален филхармоничен център в Разград Левон Манукян. Досъдебното производство е наблюдавано от..
Последният труд на Агоп Мелконян под заглавие „Душата на арменеца: Очерци за историята на арменската литература” ще бъде представен в Регионалната..