Писмата на семейство Колдамови вдъхновиха изложба и филм

Рисунки върху пликове от писма представя изложбата на Веселин Атанасов “От Бургас до и обратно”. Откриването е от 20 часа в клуба на улица „Сердика“. 

Над 200 писма в продължение на три десетилетия са си разменили бургазлиите Йорданка и Михаил Колдамови. Кореспонденцията им започнала, когато тя е 16-годишна ученичка, а той студент по медицина. Впоследствие като семейство продължили да си  пишат. Намира ги внучката им Ивелина:

"Започнали са да си пишат през 1952 година. Кореспонденцията им продължава над 30 години. Тъй като дядо ми е бил лекар рентгенолог е пътувал много в чужбина по симпозиуми, бил е лекар и на корабите. Запазили са писмата, а няколко месеца преди баба ми да почине аз ги получих. Съхранявам ги, чета си, подредих ги хронологично. Споделих за тях в офиса, защото са много различни от това време, в което живеем в момента."

Писмата разказват за стария Бургас, от какво са се вълнували хората тогава и какъв е бил социалният им живот. 

Очарован от писмата и атмосферата в тях, художникът Веселин Атанасов, който е управител на печатница и работи заедно с Ивелина, създава серия от рисунки. 35 от тях подрежда в изложба. Емблемите на Бургас оживяват върху стари пликове:

"Видях нещо в тях като старост, като патина, нещо, което ме впечатли. Рисувам върху пликовете-гларуси, риби, лодчици. Тези, които ги вземат, да си вземат част от Бургас и да върнат част от Бургас. Самите пликове са една епоха, която е загубена. Голям процент от по-младите не са виждали изобщо нито пликове, нито са писали писма. Ще се радвам да видят, затова съм оставил и част от суровия вид на самите пликове."

Историята не свършва дотук-Станимир Петров, който е в рекламния бизнес и работи с печатницата на Атанасов, е пленен от епистоларния сюжет и иска да направи документален филм. "Те са превърнали „Български пощи“ в една своеобразна платформа за чат", превежда на езика на младите кореспонденцията той:

"Това е бил начинът да поддържат отношенията си, когато не са били заедно. Показва ни нещо, което в днешно време е много рядко да се види, едни чисти отношения,  искрена любов между тях. Това е историята на едни обикновени хора, които са ни оставили едно наследство-какви трябва да бъдат отношенията между двамата души, които споделят един живот. На всеки един пожелавам да се докосне до такава история!"

Зад проекта, озаглавен "Писма до баба", застава популярният оператор Христо Димитров-Хиндо:

"Работата изглежда много проста, а всъщност е много дълбока. Историята има смисъл, близък с библейския. Имахме трагичния късмет да запишем и баба Данче преди да почине. Ще участват няколко поколения. В основата е животът на двама души. Има я и историята на обществото, в което са живели. Има магия в това да видиш как са залепени пликовете с печати, адреси. Ще знаят, че освен това, което се вижда, отзад има нещо много по-голямо. Желанието ми е, това много по-голямо, което го има, във филма да се усети." 

Изложбата в "Barbossa" може да бъде разгледана през целия август, а филмът се очаква да е факт през ноември.