Георги Господинов: Живеем в дефицит на бъдеще (ВИДЕО)

Писателят Георги Господинов се срещна с читатели в Бургас. Откритото пространство пред сцената на фестивала "С книга на плажа" в Морската градина се изпълни с почитатели на творчеството му, които имаха възможност да го видят и чуят за първи път след като спечели престижната награда международен "Букър" за романа си "Времеубежище". 

Това, което прави културата, е да споява хора. Това усетих, когато се прибрах в България след наградата, посочи Господинов:

"Тази награда идва след дълъг процес на загуби и на получени награди, но загубите бяха повече-казвам го за новите млади, новите пишещи, които влизат в литературата. Има много провали, които трябва да минем, да се усмихнем и да продължим нататък. Има и доста завист, ще има омраза. Радвам се, че тази награда е дадена за книга, написана на българки език. Моите конкуренти-другите автори пишеха на испански, френски, на южекорейски, на големи езици. В крайна сметка съм направил това с 30-те букви, които научих преди първи клас."

Езикът е много важен, посочи той и поясни:

"Езикът помага, защото са го говорили много хора преди нас. Аз ползвам езика, на който са писали Вазов, Захари Стоянов, Яворов, Христо Фотев. Аз съм наследник на този език, мога само да ползвам онова, което е постигнал, минавайки през тези автори. Самият език да ме движи, да ме дърпа. Ние сме направени от това, което изричаме, това, което изговаряме. Важно е да го кажем сега след всичко, което се случи, онова в Стара Загора-преди да се стигне до ножа, до ножчето." 

Разговора води редакторът Невена Дишлиева, но бургазлии се включиха активно с въпроси. В клиниката за минало, която героят на "Времеубежище" създава, пациентите се връщат в миналато. Кое е любимото десетилетие на Георги Господинов, бе един от въпросите, а той отговори:

"Един от героите в романа отговаря на същия въпрос, той казва-бих искал да съм на 12 години, в което и да е от тези десетилетия. Аз бих избрал един следобед на 68-а година. Аз съм роден в тази година и съм много любопитен към нея и към това, което е вълнувало родителите ми през тази година. Човек има чувството, че през 68-а всички са били млади. И Мик Джагър е бил млад. И Джон Ленън е бил жив."