Той разказа за момента, когато е спрял да пише и ръка тогава му подава Точно Русев. „Като прочете мои по-стари стихотворения ми каза: „защо не пишеш?“ Само че, когато дойдох в Бургас, вече имаше литературно общество, бургаско, твърде затворено и никой не се е сетил да ме покани. Работата ми беше не толкова свързана с литературата и затова бях спрял да пиша. Затова съм благодарен на Тончо, на Евтим, те ме стимулираха да пиша“, каза поетът.
„В Дома на писателя стъпих, благодарение на Елка Стоянова“, допълни и Яна Вълчева.
Характерно за поезията на двамата е, че част от стиховете им се превръщат в песни.
