Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как ще се отрази прилагането на метода "замърсителят плаща" на общините?


От поне 12 години се коментира кога и как ще се приложи методиката „замърсителят плаща“ в страната ни. Това е принцип, според който всеки трябва да заплаща таксата за битови отпадъци, според количеството, което генерира, обясни зам.-кметът по Финанси, бюджет, икономика и морско дело Станимир Апостолов. Той поясни, че през годините са коментирани различни варианти, по които да се прави изчислението. "На торби, на контейнери, трети го изчисляват на брой жители. Този метод "замърсителят плаща" трябва законодателно да бъде регламентиран. Имаше срок. Неколкократно беше удължаван този срок. Първоначално беше до 2019 г., после беше до 2021 г. В момента срокът е до 2025 г. Най-вероятно за база на изчисляване по метода на "замърсителя плаща" ще се вземе последното преброяване, където имаме вече статистика във всяко домакинство колко обитатели има и на тази база ще се сметне. Пилотните проекти, които са правени показват, че след въвеждането на принципа "замърсителя плаща", тежестта на плащане на такса битови отпадъци ще падне на гражданите и тя ще бъде увеличена неколкократно", обясни Апостолов.

 

Той допълни, че сегашното увеличение за Бургас е минимално и че всички общини в страната в момента коригират таксата за битови отпадъци. Целта е да се получи по-плавен преход, поясни той и допълни, че в противен случай това ще се случи "шоково". Апостолов допълни, че според европейската практика, отпадъкът се разделя още при изхвърлянето му, тъй като всяко домакинство има отделен вид контейнер.

Във всяка европейска държава завишаването на таксата се е получило по различен начин. Кметът на Бургас Димитър Николов посочи, че вече всички страни в Европа са въвели практиката, а България е останала последна. "Министерството на околната среда ще даде предложение какъв модел да приложи България за малък, среден и голям град", поясни той. 

Втора клетка на Регионалното депо в „Братово“ е запълнена на половина и трябва да се подготвим за трета, съобщи кметът. На депото оперират 9 общини от областта. Между 7 и 8 млн. лв. са необходими за изграждането на клетката, поясни директорът на дирекция „Околна среда“ Павлин Михов. 

"На практика тези пари ще трябва да бъдат събрани от общините ползватели на тази клетка за разлика от останалите клетки, които бяха определени като пера и бяха обект на разрешителния режим на Министерството на околната среда, касаещо т.нар. ОВОС. Първа и втора клетка бяха включени в първоначалния проект за изграждане Регионалното депо "Братово". Трета клетка обаче не е включена и касае отчуждителни процедури по отношение на съседни терени на първа и втора клетка, което е свързано със сериозни инвестиции", поясни той. 

Община Бургас като най-голям генератор на отпадъци, заради броя на жителите, трябва да инвестира по-голяма част от необходимите средства, допълни Павлин Михов.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините в развитие можете да следите и в нашата Facebook страница, както и в Twitter. Последвайте ни и в Instagram и YouTube за различния поглед на събитията от деня.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Четирима митрополити отслужиха литургия в църквата "Св. София" в Несебър

В хилядолетния митрополитски храм "Света София", четирима митрополити – Сливенският Арсений, Пловдивският Николай, Старозагорският Киприян  и Пантелеймон, митрополит на Комотини, отслужиха съборна Света литургия. Тя е по повод 100 годишнината от преселението на несебърската гръцка общност, която според клауза от Ньойския договор за разпределение..

публикувано на 18.05.25 в 19:37

Протест в Бургас и Сливен срещу въвеждането на еврото

Протест срещу въвеждането на еврото у нас блокира централен булевард в Бургас този следобед. Близо 100 души изтъкнаха патриотични, икономически и политически аргументи срещу приемането на европейската валута през 2026 година.  С плакати и български знамена протестиращите излязоха на пътя и затвориха булевард "Стефан Стамболов" за половин час..

публикувано на 18.05.25 в 17:55

Грета Аспарухова: Да помогнем на Мира, има нужда от скъпоструваща рехабилитация!

  Бургазлийката Мирослава Коларова има нужда от подкрепа, за да се възстанови от операция на коляното. След усложнения, 5 месеца на изследвания при различни специалисти става ясно, че и е необходима скъпоструваща терапия, но тя не се поема от Здравната каса.  Мирослава организира благотворителна изложба на своите картини, фотографии и..

публикувано на 18.05.25 в 17:30
Архив

Жители на Дюлево се събират на общо събрание по казуса с фотоволтаиците

Жителите на село Дюлево с нова стъпка по казуса с бъдещото изграждане на фотоволтаичен парк в землището на селото.  Жители на села в община Средец: Не искаме соларен парк На общо събрание на местното население на 14 юни в читалището те ще решават да се въведе ли мораторим върху промяна на предназначението на земеделски земи за срок от 50..

публикувано на 18.05.25 в 11:00
снимката е илюстративна

Рибар се удави в района на Морска гара в Бургас

Мъж се е удавил в района на Морска гара в Бургас. Сигналът за тяло във водата е постъпил в полицията рано тази сутрин.  На място е изпратен водолазен и полицейски екип. Мъжът е имал рибарски такъми по тялото. Най-вероятно е риболувал на кея в дъждовното утро, подхлъзнал се е и така е паднал във водата.  От ОД на МВР са категорични, че става дума за..

публикувано на 18.05.25 в 09:20

Три брадати лешояда бяха пуснати символично в Сливенската планина (ОБНОВЕНА)

Три брадати лешояда бяха пуснати символично в Сливенската планина, след което те бяха пренесени на мястото в специално изкуствено гнездо.  Официалното събитие се състоя в крепостта „Туида“ в Сливен. Лешоядът Балкан е излюпен в спасителния център на „Зелени балкани“, а  Боев и Лайфбг са донесени от зоопарка “Злин” в Острава, Чехия. Птиците са..

обновено на 17.05.25 в 21:58

Сдружение „Черноморска Странджа“ с научна конферения в Ахтопол

Кметът на община Царево Марин Киров участва в кръгла маса, организирана от сдружение „Черноморска Странджа“ на тема: „Черноморска Странджа: войни, находки, проблеми“. С него беше и кметът на Ахтопол Станислав Димитров. „Сдружението организира няколко ежегодни конференции и Ахтопол става средище на наука, тук идват видни юристи, археолози,..

публикувано на 17.05.25 в 17:00