Бургас губи от облика си, нужни са мерки за опазване паметниците на културата

Събарянето на емблематична сграда на ул „Славянска 19“ и постъпилите множество сигнали, станаха повод бургаските архитекти да се обединят и да потърсят начини за опазването на културното наследство и старинния вид на града. Това се случи на кръгла маса в "Морското казино".  

Според аpx. Bлaдимиp Mилĸoв, председател Камарата на архитектите, Бургас има нужда от План за управление на старата си час, както и да се промени общия устройствен план и специфичните правила и норми, за да се изработят режими.

„Около 1/3 от старите сгради паметници на културата са отпаднали и разрушени. На тяхно място са построени нови жилищни сгради, които нямат отношение към характера на тази среда, към типа застрояване, което е двуетажно сключено. Тези нови сгради стоят арогантно, претендират. Изобщо духа на стария Бургас си отива, а това си личи особено по ул „Богориди“, която имаше средиземноморски привкус. Основните сгради там са създадени от Рикардо Тоскани. Изчезнаха чугунените огради, изчезнаха кованите огради и врати, изчезнаха надвисналите смокини и глицинии, и улицата се превръща в Капаль чарши“, обясни арх. Милков.

Според арх. Росица Златанова само по ул "Славянска" преди 2009 година общ брой единични културни ценности е 25, а след тази дата от регистрите са свалени цели 14 паметника. Отписан е целия ансамбъл по улицата, южно от бул „Богориди“.

“В ЦГЧ преди актуализацията през 2009 година са били регистрирани 338 паметника на културата - единични недвижими културни ценности, а след тази дата са останали 224. Това за период 1992 – 2009 година“, посочи арх. Златанова.

Според арх. Емил Бурулянов, председател Съюза на архитектите в Бургас и бивш главен архитект на общината, много от сградите, които са отпаднали е в резултат на едно колективно решение през 80-те и 90-те години. Общо около 70-80 на брой.

„Тези, които се отписват в последно време са единици. Това се случва, когато самия инвеститор реши, че не иска сградата да е паметник. Отписват се по 1-2 сгради на година. По принцип към 150 от сградите паметници са в добро състояния, опасни са по-малко от 10, а в лошо състояние са около 20“, посочи арх. Бурулянов.