КНСБ настоява служебното правителство да въведе мерки за подкрепа на фирмите, които имат спадове на производството и продажбите заради рецесията в Западна Европа. Синдикалистите се аргументират с устойчива тенденция за спад на промишленото производство, който в някои сфери е двуцифрен. Предложението на КНСБ е да бъде въведена постоянно действаща мярка за помощ на бизнеса със средства от фонд "Безработица", подобна на познатата по време на Covid пандемията "60 на 40" за запазване на работните места. За целта е необходима промяна в Кодекса на труда.
Промишленото производство спада с 6,3 на сто на годишна база. При добивната промишленост спадът е 15,6 процента, обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров:
"Хем няма хора, хем пазарът дефицитен, хем бизнесът казва 200 000 работници търсим и няма, да, в някои това е драматично – туризъм, ресторантьорство, но там е и заради заплатите, смятам аз този дефицит. В същото време машиностроителния сектор и предприятията, които работят за износ, заради рецесията в Германия, която продължава вече доста време, и не само там, всъщност спада износът за тези държави, защото намаляват поръчките. И оттам през първото полугодие започнаха съкращения, при това на места масови, в машиностроителни предприятия".
Заради това синдикалистите отново настояват да се реализира предложението за законови промени, което преди време направиха с Асоциацията на индустриалния капитал в България:
"Ние настояваме независимо от политическата какофония, в която се намира държавата, служебният кабинет и служебният министър на труда да придвижи част по-скоро към парламента – промяна в Кодекса на труда, и въвеждане на постоянно правило "60 на 40" фирмите да бъдат подкрепяни от фонд "Безработица", ако и когато имат спадове на промишленото производство или по-скоро на продажбите, които са над 20, а за някои сектори и над 25%".
За да не влияят върху заетостта тези сериозни спадове, обясни Димитров. Той припомни мярката 60 на 40 по време на Covid пандемията, когато с 1,5 млрд. лева бяха спасени 120 000 работни места.
Повечето основни хранителни продукти, плодове и зеленчуци поскъпват на борсите у нас, показват данните от тазседмичния бюлетин на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ), предаде БТА. Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, се повиши с 1,16 процента до 2,240..
Добра година и за входящия туризъм, и за пътуванията на българите в чужбина прогнозираха туроператори пред БНР. С 20% повече са резервациите за изходящи пътувания на българите в сравнение със същия период на миналата година, каза Емил Абазов, член на Управителния съвет на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти. През 2025 г...
След влизането на България в сухопътния Шенген, НАП засилва контрола върху стоките с висок фискален риск, като проверките ще бъдат изтеглени във вътрешността на страната и на местата за разтоварване на стоки, за които Агенцията разполага с информация в реално време. Проверки, съвместно с останалите институции, ще продължат да бъдат правени и по линията..
Готов е проектът за музей на мановия мед в Царево. Идеята е на ръководителя на Центъра за върхови постижения към Софийския университет проф. Иван Илчев, който е и бивш ректор на висшето училище. Заедно с експозицията ще бъде изградена и лаборатория. Тя е изключително важна, обясни Манол Тодоров, председател на пчеларско сдружение..
Изплащането на пенсиите ще започне от 7 януари и ще завърши на 20-то число същия месец, потвърдиха от Националния осигурителен институт. Периодът се отнася за хората, които получават пенсиите си чрез пощенските станции. За тези, които са избрали банков превод - парите ще бъдат преведени във вторник. Обезщетенията за безработица ще се платят на 15..
Дългоочаквани проекти ще се реализират през 2025-а година в Бургаска област. Най-модерната пречиствателна станция, която се изгражда на язовир „Ясна поляна“ ще влезе в експлоатация, а в Бургас се очаква да приключи строителството на кръвен център. Реализацията и на двата значими проекта започна през 2024-а година. Над 20 млн.лева е инвестицията в..
Дефицитът в хазната достигна до 3.69 милиарда лева към края на ноември, показват данните на финансовото министерство. Това прави 1,8 % от прогнозния БВП. На месечна база за ноември се отчита подобрение на бюджетното салдо, като приходите за месеца превишават разходите с близо 0,3 млрд. лв. Принос за това основно имат по-високите постъпления от..
Добра година и за входящия туризъм, и за пътуванията на българите в чужбина прогнозираха туроператори пред БНР. С 20% повече са резервациите за изходящи..
Повечето основни хранителни продукти, плодове и зеленчуци поскъпват на борсите у нас, показват данните от тазседмичния бюлетин на Държавната комисия по..
Предимно облачно
Разкъсана облачност