Проф.Христо Пимпирев: На Българската полярна база ще се разработва за първи път астрономичен проект

Днес тръгва Научноизследователският кораб „Св.св. Кирил и Методий“ - НИК 421 в третото си плаване до ледения континент Антарктида. В 33-ата Българска експедиция ще се включат и орнитолози, както и учени от цял свят. Затова се превръща и в международна. Това каза за БНР Бургас проф. Христо Пимпирев. Само преди дни приключи и традиционният вече тренировъчен лагер на антарктиците в Ахелой.


Българската база ще бъде домакин на първата гръцка експедиция и за първи път учени от Черна гора и Обединените арабски емирства ще стъпят на Ледения континент с научна цел, обясни проф.Пимпирем.

„Подготовката за всяка следваща тактическа експедиция протича доста инфарктно, защото имаме много малко време за подготовка. Корабът се прибира в средата на април от Антарктида. Последните полярници, които остават в базата, за да продължат научните изследвания и се прибират с друг транспорт също през април. Т.е. до началото на следващата експедиция през ноември остава половин година, което е изключително малко време. За 6 месеца трябва да се прегледа изцяло корпуса на кораба, за да няма някакви повреди, ако има те трябва да се отстранят. Освен това трябва да се направи подбор на новите научни проекти, да се види какво е свършено от старите проекти. Разбира се тези тренировъчни лагери, които правим, по-скоро са семинари в Ахелой, показват какво сме свършили през миналия сезон. През май правим първия семинар, след това е следващият лагер в края на октомври и началото на ноември. Той премина с долекарско обучение за логистичния екип, организирано от д-р Атанас Пелтеков и д-р Севдалина Михайлова, които ще бъдат лекари на Българската антарктическа база през сезон 2024-2025 година. 

Проектите сега са доста разнообразни, според нашата научна програма, одобрена от Министерския съвет.  Един от проектите е свързан с движението на ледниците в Антарктида. Там наблюдаваме как ледниците се топят. Което е доста тревожно и за останалите континенти и хората в света, защото при разтапянето на ледниците се повишава морското ниво, това грози от наводнения на крайбрежните части на океаните и моретата.

Самите сме свидетели какви катастрофални наводнения имаше преди дни във Валенсия и Каталуния в Испания, с над 220 жертви. Те се дължат на климатичните промени. затова е важно да се обърне внимание на тези проблеми, за които алармират учени и изследователи, икономисти и др.

За първи път на Българската антарктическа база ще се разработва астрономичен проект. Той е много интересен. Свързан с изследване на слънчевата активност и влиянието й върху йоносферната динамика. Това особено важи за базите, които зимуват, т.е. когато е полярната нощ и в Източна Антарктида атмосферата е изключително чиста. Това е и най-чистият континент на Земята, а астрономите имат уникалния шанс да наблюдават звездите, почти 24 часа. 

Днес тръгва нашият научноизследователски кораб НИК 421 „Св.св.Кирил и Методий“ от Варна. С този кораб ние от две години сме на морската карта на света. Ще пътува от Варна до испанския град Картахена. На борда на НИК 421 ще се качат и 20 курсанти – кадети от Военноморското училище на практика. Ще има и двама орнитолози, които ще изследват тропичните птици по пътя до Антарктида, както и тези на Ледения континент. 

Има и други проекти, които са свързани с биологията, с изследване на замърсяването с микро пластмасата, изследване на ендемичните риби, които обитават океана около базата. Ще се правят и геоложки изследвания, защото там има и много медни находища, в продължение на тези от Андите. Пъстър научен конгломерат от проекти, който ще изпълняваме. Много сериозно международно участие ще имаме тази година.  Базата ще бъде домакин и на Първата гръцка експедиция и за първи път учени от Черна гора и ОАЕ ще стъпят на Ледения континент, ще имаме метеоролог и сеизмолог от Абу Даби. За първи път ще има и учени от Колумбия и Португалия. Нашата експедиция ще бъде световна“, уточни още проф. Пимпирев.

От изключително значение са проектите, които се разработват съвместно с партньори от Дронамикс, Центъра за подводна археология, Лаборатория Кандиларов и Фондация „Красива наука”.