Пламен Димитров в Бургас: Данъчните ставки трябва да се върнат на 20%

Данъчните ставки за ресторантьорството и за хляба трябва да се върнат на 20%. Причината е, че тези мерки сработиха в помощ на бизнеса, но не и за потребителите, които така и не усетиха намаление на цената на хляба, напротив стойността му се повиши. На бизнеса трябва да се помага през разходната политика на държавния бюджет. Изключение трябва да се направи за туризма. Това каза в Бургас Пламен Димитров – председател на Конфедерацията на независимите синдикати в България. 

„11,9 млрд. лева е дефицитът за 2025 година, който трябва да бъде намален с данъчните мерки, предложени от финансовото министерство. Целта е да се стигне до 6,2 милиарда лева, колкото е позволеният 3% дефицит, за да може страната ни да влезе в Еврозоната през 2026 година. Сега се търсят 5,7 милиарда откъде да бъдат намерени - дали с ръст на осигуровките, дали с ръст на ДДС да се върнат тези 20%, дали с допълнителни мерки към банките. Има и други мерки - двете данъчни амнистии, които са за фирмите и за хората (ЮЛ и ФЛ). Според нас данъчната амнистия за фирмите е абсолютно правилна, защото вкарва декларираните задължения на фирмите към момента. Много от тях са просрочени задължения с лихви, които НАП знае кои са те до стотинка. Това са 3,9 милиарда лева без лихви.

Вторият въпрос с данъчната амнистия на физическите лица е по-сложен. Тези пари не знам откъде ще дойдат, затова сме и по-скептични към тази тема.

Има начин да се намерят парите, които ще компенсират дефицита в държавния бюджет, при това без да се вдигат ставките на данъците, а да се вземе от тези, които реализират свръхпечалби – например банките. Има и регламенти на ЕС, действащи в последните 3 години. Много държави-членки от Западна Европа са го направили вече, а банките са собственост на много от тези държави, те не са българска собственост. 

За мен ръстът на осигуровките няма алтернатива. Кога и как ще бъде направено, с какви стъпки, с каква скорост - това е въпрос на политическа договорка, със съответния разчет, който трябва да бъде направен.“ 

През третото тримесечие на тази година 1792 лева е средната работна заплата в Бургаска област. Това подрежда региона на 14-то място в страната. 15 хиляди са вече членовете към синдикалната структура на КНСБ в бургаска област, каза областният координатор на конфедерацията Мая Сариева.

„Това са над 400 синдикални организации, които са към КНСБ. Ние сме покрили висок процент от икономическите дейности и имаме създадена в тях синдикална организация. 

Към тази информация още данни добави председателят на КНСБ Пламен Димитров:

„230 лева е добавил към работната заплата за последната година секторът, свързан с хотелиерство и ресторантьорство. За страната за една година са добавени 275 лева. Имаме заплата от 1495 лева към третото тримесечие в сектора. Това са под 1500 лева. Това можем да го преведем на езика на „сивотата“. Никой не работи са 800 или 900 лева по морето. Това го знаем много добре.  Без ДДС или с намалено ДДС не се изсветляват доходите. 

Докъде стигнаха преговорите за минималната работна заплата?

„Имаме предложение от министерството на труда и социалната политика, които ние не приемаме. В момента работната група си е дала срок до Коледа, може би всяка седмица ще има по две заседания. Всички, които имат предложения са направени вече и от работодателите, и от нас. Досега бяха спорадично коментирани тези предложения, а сега са на едно място всичките. направена е електронна платформа, в която ние - текст по текст ще дискутираме. Загубеното време няма как да се върне, това са две години със служебни правителства. Директивата трябва да се приложи и да се намери най-накрая формулата за минималната работна заплата, да бъде обективна, да включваща и социалните, и икономическите направления, с четири индикатора.“