За Куба, която остава в сърцето

Куба остава в сърцето ми, аз се влюбих в този танцуващ, пеещ и свирещ народ. Това разказа дни след завръщането си от страната кореспондентът на БНР в Бургас Даниела Костадинова. 

Там я отвежда любовта й към Хемингуей, който е пребивавал 20 години в Куба:

"Тази страна е приютила един от любимите ми писатели. Той е живял в прекрасно имение, което сега е превърнато в музей и подарено на кубинската държава от неговата последна съпруга Марта. Научих нови неща за него. Той е имал норма на писане-определен брой страници преди да изпие първото мохито. Първото мохито е пиел в бар "Бодегита". След което е отивал във "Флоридита", който е превърнат в туристически център с атрактивно поднасяне на коктейлите и група, която пее красива кубинска музика. Музиката е в генетичния код на кубинците. Хемингуей има прекрасна бронзова скулптура в този бар-облегнал се е имаш усещането, че е жив."

Относно митовете, с които е потеглила към Куба, Даниела Костадинова казва:

"Много спекулации има около кубинската държава-една от тях е, че те са на купонна система, а те отдавна не са, че магазините им са празни-не са, там вече има много частни магазини, частни ресторанти. Всичко може да се намери-има огромен черен пазар. При галопиращата инфлация в страната спекулата е много силно развита. По улиците нелегално се предлагат пури, ром, което кубинската държава няма как да не знае."

Средната работна заплата в Куба е 20 долара, но хората масово получават между 10 и 20 долара. За сравнение 200 долара са достатъчни за двуседмично пътешествие, срещу тях получих 64 000 кубинско песо, добавя Даниела Костадинова. По думите й Куба върви плахо, не необратимо към промяна, но хората са жертва на огромен дефицит на стоки от първа необходимост и лекарства.

Икономиката се движи основно от туризма, а на туристите се гледа като на донори, които да допълнят официалните заплати на шофьори, камериерки, рецепционисти, екскурзоводи. Това обаче не пречи улиците на Хавана да са цветни, а от всякъде да звучи музика.