Завърши мащабно проучване за състоянието на гнездящите птици у нас

Приключи мащабно проучване и събиране нa данни за изготвяне на оценка на състоянието на избрани видове гнездящи птици, включени в Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие у нас. То е осъществено от експертен екип на Българското дружество за защита на птиците, Националния природонаучен музей при БАН, в партньорство с Изпълнителната агенция по околна среда и Министерството на околната среда и водите.

В рамките на проучването, проведено между април и октомври 2024 г., 63 учени и експерти, сред които 47 полеви орнитолози и сътрудници, работиха по организирането и провеждането на теренни наблюдения, контрола върху прилагането на методиките и анализа на събраните данни. Само за този период са реализирани над 2400 човекодни работа на терен в 422 мониторингови обекти в страната, уточняват от БЗДП. 

Проучени са 248 вида гнездящи птици, а в базата данни са въведени 134 415 записа. В периода 2019–2024 г. общата база данни вече наброява повече от 1,8 милиона записа, включващи и информация за заплахи и въздействия върху птиците.

В резултат на проведените изследвания е отчетено състоянието на общо 314 вида птици в страната, за които са изготвени 469 оценки. За първи път са представени оценки на гнездовите популации на червеноклюната потапница (Netta rufina) и блатна сова (Asio flammeus), доказателства за гнезденето у нас на нови видове като розовото фламинго (Phoenicopterus roseus) и звънарката (Bucephala clangula), както и завръщането на сивия жерав (Grus grus) като гнездящ вид. В същото време, за два вида – орелът-рибар (Pandion haliaetus) и беловратата мухоловка (Ficedula albicollis) – не е регистрирано размножаване в страната. За периода на докладване не е регистриран и тънкоклюният свирец (Numenius tenuirostris), който през 2024 г. беше обявен за изчезнал в световен мащаб.

В същото време тревожна краткосрочна тенденция на намаляване с над 50% се отчита при сивото каменарче (Oenanthe oenanthe), скалолазката (Tichodroma muraria), свраката (Pica pica), пъдпъдъка (Coturnix coturnix), водния кос (Cinclus cinclus), черноглавата овесарка (Emberiza melanocephala), сивата овесарка (Emberiza calandra) и др.

В дългосрочен план, в периода 1980–2024 г., се наблюдава намаляване на популациите при 25.5% от видовете (64 вида). Нарастване е регистрирано при 25.9% от видовете (65 вида), а при 27.9% (70 вида) гнездовите популации са стабилни. Популациите на царския, малкия и морския орел, черния и белоглавия лешояд, немия лебед, червения ангъч, белочелата сврачка и др. показват дългосрочно увеличаване в страната. Най-сериозно намаление е регистрирано при глухара, египетския лешояд, ловния сокол, вечерната ветрушка, ливадния дърдавец и тракийския кеклик.

При мигриращите видове птици разлики в размера на популациите спрямо предходното докладване са регистрирани при 80 от видовете, като такива са отчетени и при 68 от зимуващите видове.

Тези резултати са в основата на националното докладване пред Европейската комисия, съгласно Директивата за птиците и дават ценна информация и по-пълна картина за състоянието на орнитофауната в България. Те ще подпомогнат ефективното управление на мрежата Натура 2000 и планирането на бъдещи мерки за опазване на застрашените видове и техните местообитания.