Жил Парис за "Животът ми като Тиквичка"

БНР Новини

„Прилича на безжизнена парцалена кукла с широко отворени очи. Спомням си криминалните филми, в които много жени биват убити и лежат като безжизнени парцалени кукли, и си казвам: „Това е то, убих мама.“ – Икар, когото всички наричат Тиквичката, опитва да застреля небето, от което валят всички проблеми, но вместо това уцелва майка си. Той е самотно момче от разбито семейство и по всичко изглежда, че сега животът му ще стане още по-тежък. Парадоксално, попаднал в дом за деца, лишени от родителска грижа, Икар за пръв път намира приятели и за пръв път бива забелязан и изслушан от възрастните. Читателят е поразен от несломимия му оптимизъм. Надали съществува герой, който в по-голяма степен да заслужава хепиенд. 

Френският писател Жил Парис е работил като културен журналист, пресаташе в различни издателства и като ръководител на собствена пиар агенция. Автор e на романите „Татко и мама са мъртви", „Животът ми като Тиквичка", „В страната на кенгурата" (удостоен с 4 награди) и „Лятото на светулките". „Животът ми като Тиквичка", която от издаването си през 2001 г. не спира да бъде преиздавана, понастоящем се изучава във френските прогимназии редом с книгите на Мопасан и Юго.

По книгата са заснети телевизионният анимационен филм „По-добре е да си по-голям" и пълнометражната анимация „Животът ми като Тиквичка" – финалист за наградата за кино ЛУКС на Европейския парламент 2016.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!