„Никога не слушам собствената си музика, никога, никога. Не композирам на пианото. Чувам музиката в тишината. С инструмента имаш само 10 пръста, а във въображението те са безброй. Синтезаторите и всичките тези машини са за хората, които не могат да чуват тишината. Има музика на разума и музика на сърцето. Аз пиша музиката на сърцето и я създавам в тишината. Концертната зала служи само за да направиш тази тишина още по-дълбока. Винаги работя с пристрастие” - това заявява за себе си френската музикална легенда Мишел Льогран. Виртуозен джаз и класически пианист, композитор, диригент, аранжор, текстописец и певец… или накратко: звезден талант без граници! Само споменаването на името му буди възклицанието „А-аа! “Шербургските чадъри!”, въпреки че е автор и на вечните мелодии от филмите „Лятото на 42”, „Аферата Томас Краун”, „Госпожиците от Рошфор”, а зад гърба си има над 200 партитури към филми и телевизионни постановки, няколко мюзикъли, симфонични произведения и песни; печели 3 Оскара (при наличие на 13 номинации), 5 награди Грами и една номинация за Еми. Льогран става звезда в родината си и извън нея още на 21 години с инструменталния си албум „Обичам Париж”, който е бестселър с над 8 милиона продадени копия. Музиката е неговият живот и тя го свързва със знаменитости като Шарл Азнавур, Франк Синатра, Едит Пиаф, Морис Шевалие, Майлз Дейвис, Барбра Страйзънд, Лайза Минели, Сара Воън, Стан Гетс, Арита Франклин, Рей Чарлз, Артуро Сандовал и много други. Песните му са изпълнявани от Франк Синатра, Нина Симоне, Тони Бенет и... списъкът продължава.
Мишел Жан Льогран е роден в парижките предградия на 24 февруари 1932 в артистично семейство. Майка му Айкануш Марсел Тер Микаелян е родена в арменско буржоазно семейство, брат й Жак Елиян е певец, а самата тя свири прекрасно на пиано. През 1929 Айкануш се омъжва за Раймон Льогран - френски музикант, известен с хита „Ирма Ла Дус”. Родителите на Мишел се развеждат през 1946, макар че бащата още през 1935 напуска семейното жилище. След това Раймон се жени още три пъти и така Мишел се сдобива с още четирима братя и сестри. Въпреки това Мишел Льогран е доста самотно дете, расте с по-голямата си сестра Кристиан (която по-късно пее в „Суингъл Сингърс”) и посяга към пианото още на 4 годинки. Силно впечатление му прави филм за живота на композитора Франц Шуберт, в който играе Тино Роси.
Когато става на 10 години постъпва в Парижката консерватория и учи при знаменитата Надя Буланже. Изявява се като детето-чудо - буквално „поглъща” музиката, посещава всички възможни курсове, свири на няколко инструменти и на 6 юни 1944 официално получава награда за уменията си по контрапункт, пиано, фуга и солфеж. Повратната година за него е 1947, когато приятел му подарява билет за концерт на Дизи Гилеспи и - както казва самият той - „в онази нощ започва животът му в джаза”.
А животът му в киното започва в средата на 60-те. Пробивът е с първата му голяма партитура - за филма на Жак Деми „Шербургските чадъри”. Това е революционен за времето си киномюзикъл, без нито една говорна реплика! Всяка една думичка е изпята, а най-силната страна на филма е именно музиката на Мишел Льогран. И до днес песента „Ще те чакам” остава знаменит хит. Това е първата от многото мелодии на Льогран, завладели световния радиоефир. „Да пишеш филмова музика е нещо необичайно, съвсем различна работа - казва Мишел Льогран. Разбира се, това пак е музика, но ти си длъжен дълбоко да разбираш какво е кино и да знаеш, че ти самият си създател на филма. Музиката, която пишеш, е като втори диалог в кинолентата. Затова тя трябва да е интересна в музикално отношение, да носи нещо много важно и да допълва филма. А понякога, когато съчиняваш киномузика, тя става пълна противоположност на филма.”
За себе си Мишел Льогран твърди, че не е консервативен, защото просто няма минало, а живее в настоящето и бъдещето. Миналото е мъртво и няма смисъл да си спомняме за него, дори да е имало славни моменти. Затова той всяка сутрин става като друг човек, съвсем нов, свеж, различен и по-добър в това, което прави. Отваря нов лист в живота си. А в интервю за руската преса споделя: „Не вярвам във вдъхновението! Моята музика се ражда с всекидневен труд. Това, което се случва в живота ми, по никакъв начин не влияе на съчиненията ми. Случвало се е да пиша най-радостните мелодии в най-печалните си дни. И обратното. Никога не знаеш кое ще ти се отдаде, и кое не. Оценката я дава публиката, която неочаквано харесва това или онова. Въобще не съм в състояние да обясня защо една моя песен става прочута в цял свят, а от друга никой не се интересува.”
Освен с компанията на неотразимия Мишел Льогран, ще ви зарадваме с дългоочаквания финал на любовния роман между двамата главни герои в мюзикъла „Сладката Ирма”. Ще победи ли любовта и ще се отвори ли вратата към щастието на Ирма и Нестор?
петък, 26 февруари от 14.00 часа
На сцената на Държавната опера във Варна зрителите ще имат възможността да се насладят на опера-мюзикъла "Калас и Онасис". Вдъхновен е от необикновения живот и любовта между оперната дива Мария Калас и корабния магнат Аристотел Онасис. Сюжетът е изграден върху действителни факти. В спектакъла има силни страсти, повлияни от..
"Чувствам се спокойна. Нищо не дължа на никого. Това, което съм – благодаря на майка си и баща си… Господ ме е помазал, че ми е дал някакъв талант, аз не съм злоупотребила с това, напротив, доразвила съм го, за да Му благодаря по някакъв начин" – това заявява една от легендите в българското оперно-изпълнителско изкуство у нас и по света –..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре , Амаду и Мариам и Салиф Кейта , а пътят му в музиката е достоен за филм. Започва като един от най-обещаващите футболисти на Мали ( интересно съвпадение е, че и днес, като напишете "Boubacar..
1 декември Свири Филхармонията на Арговия с диригент Рюне Бергман 3.00 часа – Клод Дебюси (1862-1918), Анри Бюсер (аранжимент), Малка сюита. 3.15 часа – Йозеф Хайдн (1732-1809), Концерт за тромпет в Ми бемол мажор. Солист: Уле Едвард Антонсен (тромпет). 3.31 часа – Джузепе Тартини (1692-1770), Ейвинд Уестби (аранжимент), Концерт за тромпет в Ре мажор...
Фестивалът "Културама" продължава да радва своята публика с различни събития до края на година. "В няколко музея сме подготвили различни прояви. Ще имаме няколко концерта, които ще се проведат в София и в Историческия музей в град Петрич, където вече от един месец може да бъде видян нашия проект-изложба по едноименната книга "Сузи, внучката от..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg