Радиоколекция от 12 до 16 април

„Паметта се руши както стар град. Празнотите на преустройващата се Москва се запълват отново с архитектурно съдържание. А в пропастите на паметта остават само призраците на вече несъществуващи, ликвидирани улици, пресечки, затънтени места...”
Така започва откъсът от „Елмазен мой венец” от Валентин Катаев, който ви предлагаме в понеделник. Във вторник можете да чуете стихове от Шеймъс Хийни, в сряда сме избрали откъс от „Дневник на един ненаписан разказ и някои други неща” от Ивайло Петров, в четвъртък ще чуете стихове от Николай Гумильов (едно от тях – „Птица” ви предлагаме по-долу) и ще завършим седмицата с писмо на Чарли Чаплин до дъщеря му Жералдин.

Птица

Нямам вече нито искрица
от молитвения захлас.
И над мен заплашителна птица
с огнен поглед съзирам аз.

Чувам сдържания й ропот
като звън цимбален е той,
като пагубен морски рокот
от гръмлив, побелял прибой.

Ето — виждам — нокти-стомана
висват в синкава светлина,
като пръски от мръсна пяна,
озарени от зла луна.

Аз се плаша. Не я разбирам.
Не съм младият Ганимед,
който броди с изящна лира
под Олимп, за да бъде взет.

Ако с гълъб такъв ме вика
Бог и дава така сигнал,
то защо не прилича никак
тази птица на гълъб бял?

               Николай Гумильов